Никога не пийте с неприятни хора ~ Александър ВОЛОДИН

Знаете ли защо ми помагат стоте грама? Преставам да бъда неуверен в себе си. По дяволите, че не съм много талантлив и всякакви такива работи! Изчезват комплексите, страховете. Защото понякога ми се струва, че животът свършва.”

Драматург, поет, сценарист, Александър Моисеевич Володин е автор на пиеси, превърнали се в любими спектакли и филми на цяла Русия – "Пет вечери" (1965), "Портрет с дъжд", "Дъщери и майки" (1974), "Смут на чувствата" (1978), "Есенен маратон" (1981). Съвременниците му го познават като човек прям, принципен и честен както с другите, така и със себе си. Такъв откровен и честен драматург Володин остава и в своите дневници и житейски записки. Споделяме избрани цитати от неговата книга „Записки нетрезвого человека” (1991). 

(1919 ~ 2001)

Не мога да се напия с неприятни хора. Колкото и да пия – не се напивам. Те вече са пияни – а аз никак. И колкото повече пия, толкова повече ги разбирам. И колкото повече ги разбирам, толкова повече ми опротивяват. Никога не пийте с неприятни хора.

У интелигенцията вместо идеи и страсти има сплетни. Наричат ги информация.

Грехът не се случва, той се върши. Той е резултат на всичко вече случило се, на целия ти живот.

Досущ като двойна звезда, животът и изкуството са съединени с невидима тъкан. Ако тая тъкан се опиташ да я разтеглиш, рано или късно, тя ще се скъса, и изкуството ще нанесе своя закъснял и затова толкова жесток удар.

Разбрах думата „смирение”. Отдавна я разбрах. Но от време на време забравям.

Някога съществуваха думите: звезди, небе, щастие, самоубийство. Сега вместо тях има прости думи, а от старите – няма и спомен.

В изкуството се нароиха дегустаторите. Казват: това е остаряло, сега е нужно друго… Преди години, от върховете ни наставляваха какво точно трябва да бъде изкуството. Сега прогресивни дегустатори решават какво точно трябва да бъде изкуството. Едноместен трамвай…

По наши разбирания, Шекспировият театър „Глоуб” е работел безотговорно. Репетирали спектаклите по две седмици, актьорите били замервани с гнили ябълки. Те се разстройвали, напивали се. Започвали да репетират друг спектакъл, и пак така – две недели. „Хамлет”.

Комикът Макс Линдер завършва живота си със самоубийство, заради превъзходството на Чаплин. Достоевски карикатурно изобразявал събратята си по перо Тургенев и Гогол. Булгаков в воя „Театрален роман” въвежда в образа на завистлив писател популярния по онова време Борис Пилняк. Всеки избира за себе си предмет на съперничество и терзание.
Когато попитали Марлене Дитрих, знаменитата филмова звезда:
– Как ви се отдава да не остарявате?
Тя отвърнала:
– Спя добре и на никого не завиждам.

Кое е по-силно: приятелството или любовта? Може ли да обичаш, без да си приятел? Може ли обичаш човека, който е предал общото дело? Може ли да обикнеш човека втори път? Може ли да се влюбиш от пръв поглед? Може ли да има любов, ако мъжът е по-млад от жената? Да отговорим на всички тези въпроси удовлетворително, с ръка на сърцето, мисля че все още не можем. Всички тези въпроси все още търсят своите отговори.

Всичко ще отиде в миналото. Твоите глупави постъпки и прекомерните ти възмущения по безсмислени поводи, и това, в което не си бил виновен, но останалите са мислели, че точно твоя е вината. Всичко остава в миналото. Отначало то ще смалява размерите си, - ще става все по-малко, все по-незначително, а накрая съвсем ще изчезне, сякаш никога не го е имало. И никой няма да помни, колко глупаво си се държал, как неуместно си вдигал шум, и това, че никога не си бил виновен, а другите тъкмо така са си мислели – всичко ще бъде забравено.

Източник: izbrannoe.com
Снимки: Ридус, Петербургский театральный журнал, Радио России

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK