“Открий нещо по-важно от теб самия и отдай живота си на него.” ~ Дан Денет
Но как да намерим това? Със сигурност не е въпрос на късмет. Любопитството и правото на избор са добро начало, когато поемаме по този труден път, но какъв е точно начинът да намериш своето русло? Ето седем препоръки от хора, които са овладели изкуството да се отдадат на това, което обичат.
Уникалната статия на Пол Греъм от 2006 година - “Как да вършиш това, което обичаш” разкрива истини за социалното одобрение и как да преодолеем нуждата от “добро име” в обществото.
Това, което със сигурност не бива да правиш, е да се притесняваш от мнението на хора, които не са в обкръжението ти. Не трябва да се тревожиш за “доброто” си име. То е мнението на света около теб. Репутацията е като магнит, който изкривява дори и собствените ти разбирания за това, с което обичаш да се занимаваш. Принуждава те да вършиш не това, което искаш, а това което се иска да искаш.
Доброто име е като подхвърлено вдъхновение. Ако свършиш нещо достатъчно добре, ще получиш похвала. Престижът е особено опасен за амбициозните хора. Ако искаш да ги накараш да си губят времето в изпълнение на възложени задачи, просто им кажи, че ще получат похвала. Това е начинът да задължиш хората да изнасят лекции, да пишат доклади, да служат на комисии, да ръководят отдели и т. н. Би било добре да се избягват задачи, след изпълнението на които да се получава награда, похвала.
(Alain De Botton)
Алън де Ботън е съвременен философ и създател на жанра “самопомощ” в литературата. Той изследва парадоксите и заблудите на модерната култура. В своя труд “Удоволствията и трудностите на работата” разглежда с хумор и много мъдрост съвременното работно място и заблудите около думата “успех”:
Ние си мислим, че знаем какво значи “успех”. През по-голямата част от времето разбиранията ни за това как да сме успешни обикновено не са наши идеи. Те са наложени от обществото, от останалите хора. Ние също така сме облъчвани ежедневно от телевизията, рекламите и т.н. Има сили, много по-големи от нас, които решават как да определяме нашите искания и как виждаме себе си. Аз не искам да кажа, че трябва да се откажем от нашето виждане за успех, но трябва първо да се уверим, че то идва от самите нас, а не е наложено отвън. Трябва да се убедим, че ние сме авторите на собствените си амбиции. Защото е достатъчно лошо да не получаваш това, което искаш, за да си позволиш да знаеш какво искаш и накрая да се окаже, че всъщност не е твоя идеология.
Карикатуристът Хю Маклеод е известен както със своите саркастични рисунки, така и с разсъжденията си върху творчеството, културата и смисъла на живота. В “Игнорирай всички - и още 39 начина да бъдеш креативен”, разкрива проницателния си съвет за творческия път. Убеден е, че за да взимаш решения, е необходимо да се научиш да поставяш граници:
Най-важното, което творецът трябва да научи в професионален план е да постави червената линия между това, което иска да направи и това, което не желае. Изкуството се ощетява в момента, в който някой започне да плаща за него. Колкото по-голяма е нуждата от пари, толкова по-голям е броят на хората, които ще ти казват какво да правиш. Контролът ти върху ситуацията ще намалява. Ще трябва да преглъщаш ежедневно гадости. Удоволствието от творческия процес ще намалее. Припомняй си това и планирай нещата си спрямо него.
Най-добрият начин да получиш одобрение е да не се нуждаеш от него.
Това е еднакво вярно за изкуството и бизнеса. И любовта. И секса. И всичко останало, което си заслужава да се задържи.
(Lewis Hyde)
В класацията „5 вечни книги за страха и креативността“, една от най-любимите на читателите е книгата на Луис Хайд “Подаръкът: Въображението и еротичният живот на собствеността". Хайд разкрива основните разлики между работата и креативните усилия, разбирането на които ни довежда по-близо до професионалната реализация:
Работата е това, което вършим по часовник. Ако е възможно, го правим за пари. Сглобяването на коли на поточна линия, миенето на чинии, изчисляването на данъци, брането на аспержи - всичко това е работа. Трудът от своя страна има своя собствена скорост. Може да ни се плаща за него, но е трудно да се дефинира. Да напишеш поема, да отгледаш дете, да излекуваш нервите си, да създадеш нещо - това е трудът.
Работата е планирана дейност, която се подчинява на волята. Трудът полага основите и предотвратява дейности, които биха попречили на осъществяването му. Трудът има свой собствен график.
Няма устройство, което да ни спестява време, за да можем да творим. Когато качеството на труда ни се оценява в количество, той се обезценява за сметка на новите технологии.
Съществува термин, който разделя термините работа и труд - поток. Смисълът му е следния - интензивно съсредоточаване, където губиш представа за времето и имаш усещането, че си част от по-голям процес. Ако някога сте прекарали цяла вечер да пишете проект, да измислите любовно писмо, то значи сте били част от този поток и сте положили креативен труд.
(Steve Jobs)
В изявлението си през 2005 пред студенти, Стив Джобс обяснява как търсенето сред различни възможности може да доведе до откриването на призванието.
Работата ви ще запълни голяма част от живота ви, и единствения начин да се чувствате удовлетворени е да вярвате, че се справяте отлично. А единственият начин да го постигнете е като обичате това, което вършите. Ако не сте открили призванието си, продължавайте да търсите. Не усядайте. Ще усетите със сърцето си, когато го откриете. И като всяка велика връзка, начинанието ви ще се подобрява с годините. Затова продължавайте да търсите.
Робърт Крулвих е един от най-изтъкнатите журналисти на нашето време. Той определя важността на социалния аспект да обичаш това, което вършиш - създава се социална свързаност, далеч по-смислена и истинска от репутацията и одобрението.
Ти ще изградиш работни навици, но ще изградиш и връзки с хората, на които си помогнал и които са ти помогнали в замяна. Живеем в ерата на приятели, които са равнопоставени - тези, които ще те срещнат, ще те забележат, ще те предизвикат, ще работят с теб и ще ти пазят гърба. Те ще бъдат твоята сила.
Ако можеш, влюбвай се в работата, в хората, с които работиш, в твоите мечти и техните. Не изпускай вдъхновението си. Не оставяй това, което те крепи, да си отиде. Вярвай в приятелите си. Вярвай, че това, което говориш, и начинът по който го казваш, има значение.
Холсти манифеста е един от най-добрите манифести за творчеството, елегантно написан относно целите.
Това е твоят живот.
Прави нещата, които обичаш, и ги прави често.
Ако нещо не ти харесва, промени го.
Ако не си харесваш работата, напусни я.
Ако не ти стига времето, спри да гледаш телевизия.
Ако търсиш любовта на живота си, по-добре спри; тя сама ще те намери, когато започнеш да правиш неща, които обичаш.
Източник: brainpickings
Снимки: ActualApple.com, SRF, American Stories Continuum, iphones.ru