Един най-вече печален анекдот…
(Wall of Tears Jerusalem by Veronika Benoni)
Запознали журналистка от CNN с историята на един много стар евреин, който години наред, всеки божи ден, по два пъти ходел да се моли на Стената на плача. Тя решила да разговаря с него и да направи интервю. Когато я завели при Стената на плача, журналистката веднага видяла този старец, пристъпващ с малки бавни крачи към святото място.
Повече от 45 минути тя чакала, докато възрастният мъж завърши своята молитва, и когато той се обърнал и бавно, опирайки си на тояжката си, тръгнал по площада, тя се доближила до него и го помолила за интервю.
– Простете ми, сър, казвам се Ребека Смит, работя за CNN. Как е вашето име?
– Мойсей Файнберг, – отвърнал той.
– Моля, кажете ми, сър, от колко години идвате тук, на Стената на плача, за да се молите?
– Вече 70 години, не по-малко…
– 70 години! Но това е потресаващо! А бихте ли ми казали, за какво молите Бог?
– Моля се за мир между християни, евреи и мюсюлмани. За това, да няма войни и омраза между хората. Моля се, нашите деца пораснат в безопасност и да станат добри хора, обичащи се един друг, отговорни за своите постъпки. Моля Бог, политиците винаги да казват истината и поставят интересите на народа по-високо от своите собствени.
– И какво е вашето впечатление след всичките тези 70 години, сър?
– Впечатлението ми е, че си говоря със стена!
(J.L. Gerome, The Wailing Wall, 1880)
Източник: izbrannoe.com
