(Картина ~ Тодор Маринов)
Когато разказах на стария клисурски абаджия бай Брайко Анадоллията, че и след Освобождението театърът в Казанлък бил разделен да две половини: мъжка и женска, и че поради това продавали „мъжки“ и „женски“ билети, той, възбуден от мисълта за противното, почти извика:
– Че как така бе, Иванчо, че как ще пуснеш ти жена си да седне до чужд мъж? Че нали могат да си допрат колената?
Това възбуждение на стария еснаф идеше от времето, когато изневярата бе рядкост, а обществото вземаше всички мерки, за да я направи невъзможна; когато полов живот можеше да има само между съпрузи; когато скромността и целомъдрието бяха закон за моми и ергени, за съпруги и вдовици, за женени и вдовци.
В малките градове момичетата можеха да погледнат и видят какво става на улицата само през цепките на вратниците. Подадяха ли глава през леко открехнатите вратници, те минаваха за „джадии“ (уличници).
В Троян момиче нямаше право да прекоси без работа улицата и да отиде в съседната къща. Най-малкото трябваше да препаше работна престилка, та да се „нарече“. Само под прикритието на тази престилка можеше да се мине това пространство на целомъдрието, без бабичките да поклатят ужасено глава и да прокълнат.
Мога да ви разкажа кратка история за първата троянска проститутка. Става дума за кака Пена от Горни край, която се съгласила срещу един атлазен елек делничен ден да отиде на мегдана, придружена от ергена, който й дал елека, облечена със същия елек. Нищо повече и нищо по-малко. Кака Пена направила този „резил“ и взела елека, но умряла стара мома с прозвището „джадия“. Тя си позволила това, което не било позволено дори на годеници.
(Картина ~ Тодор Маринов)
В Жеравна пък младата булка 40 дни след сватбата нямаше право да погледне свекър и девери, нито първа да се обърне с думи към свекъра – трябваше да чака той пръв да я запита, а тя само да отговори. Жена никога не можеше да седне на стол – за да не й се провисят краката, а на земята и одъра сядаше с подгънати крака, които затискаше.
В Пазарджик хоро се играеше само „през кърпа“, т.е. на хорото мъж се хващаше до мома или булка само през кърпа, на която двамата държаха двата края. Никакво докосване ръка до ръка. Един празник чорбаджи Х. правил седянка у дома си. След вечерята в голяма стая се залюляло хоро. Чорбаджията с по-старите гости бил в друга по-малка стая. Изведнъж един негодуващ вик, вик на възмущение смръзнал всички. Чорбаджията, един от най-видните българи тогава, излязъл да види какво става. Оказало се, че един младеж, студент в чужбина, който току-що се бил върнал оттам, се хванал на хорото до жената на хеким Ламбре, като я уловил направо за ръката.
– Господин Петко – забелязал му остро бай Х. – такива маскарлъци в моята къща не позволявам.
Във всички черкви имаше женско отделение (женска черкова), което обикновено биваше на един балкон в дъното на черквата, като жените гледаха през гъста дървена решетка, защото, както ми обясни клисарят на една панагюрска черква „има очи всякакви“. И наистина в Калофер се считало за едно от най-големите събития, когато стария поп Младен за пръв път в живота си подигнал очи към женското отделение, към което нечистиво деяние бил предизвикан от страшната крамола, възникнала поради това, че баба Недювица Зехирката дошла рано в черквата и седнала на трона на чорбаджийката Тоновица Славова и не искала да се мръдне оттам въпреки поканите, клетвите и заплашванията.
Тежко и горко да уловяха мъж и жена в изневяра! Общината хваща и двамата блудници и сутринта, натоварени на две магарета, с очи към опашките, предвождани от зурли, които свирят играта „Заспала е Тодорка“, се превеждат през цялото село. Процесията спира пред всеки вратник и мъжете, жените и децата плюят и храчат в лицето на мъжа и жената. След което ги водят в черквата, където лично попът им нанася як побой.
От „Гражданска смърт и безсмъртие“, Иван Хаджийски, изд. Изток-Запад
Картинa (заглавна): Иван Мърквичка, „Седнала жена в градината“