Невъзможно е да си обичал и после нищо да не чувстваш ~ Габриел Гарсия МАРКЕС

Решава да започна да пише, след като прочита „Метаморфози“ на Кафка. Докато в продължение на 18 месеца пише шестия си роман „Сто години самота“, продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Книгата е продадена в над 30 милиона копия по цял свят.

Следват „Хроника на една предизвестена смърт“, „Любов по време на холера“, „За любовта и други демони“ и още много други. През 1982 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература за цялостно творчество. Габриел Гарсия Маркес често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях са любовта и самотата...

Невъзможно е да си обичал и после нищо да не чувстваш. Или си лъгал тогава, или се лъжеш сега.

В деня, в който лайната имат някаква стойност, бедните ще почнат да се раждат без дупета.

Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.

Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.

Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно. Някой може да се влюби в усмивката ти.

Усмихвай се, не давай повод за радост на нещастието.

Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.

Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.

Човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си.

В този свят може да си просто един човек, но за някого ти си целият свят.

Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш. Само бъди предпазлив.

Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.

Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този, който заслужава това, никога няма да те разплаче.

Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.

Докато минаваха безбройните му години, разбрах, че лъжата е по-удобна от съмнението, по-полезна от любовта, по-трайна от истината.

Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.

Ако в нещо е въвлечена жена, то аз съм сигурен, че всичко ще бъде наред. На мен ми е абсолютно ясно, че жените управляват света.

Ние мъжете сме жалки роби на предразсъдъците. В замяна на това, реши ли една жена да спи с някой мъж, няма непреодолима бариера за нея, няма непревземаема крепост, нито каквато и да било морална задръжка, която да не е готова да премахне от корен – няма бог за нея.

Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.

Любопитството е една от клопките на любовта.

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

Ако срещнете своята голяма любов, то тя никога няма да ви избяга – нито след седмица, нито след месец, нито след година.

В семейния живот е далеч по-лесно да се отклоните от катастрофата, отколкото от досадните задължения в ежедневието.

Проблемът на брака е, че рухва всяка нощ след любовта и трябва да го съграждаш наново всяка сутрин преди закуската.

Най-важното в живота на обществото е умението да преодоляваме страха. Най-важното в живота на съпрузите е способността да се справят със скуката.

На масата можеш да любиш така, както и в леглото.

Всяка нещо е живо. Трябва само да успееш да събудиш душата му.

Единственият начин да вървиш напред е да не даваш на спомените да те измъчват.

Миналото е лъжа, паметта няма пътища за връщане назад, всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина.

Беше още твърде млад, за да знае, че паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите, и че благодарение на това изкуство успяваме да понесем миналото.

Животът не е това, което някой е изживял, а онова, което помни и начина, по който го помни, за да го разкаже.

Прекрасно качество е способността да мислиш за миналото с радост, без скръб и разкаяние.

Сам и самотен са две съвсем различни неща.

И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота.

Както в любовта, така и в силата и мощта, магическата съставка е самотата.

Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.

В действителност не познавам някого, който да не се чувства самотен до известна степен. Това е значението на самотата, което ме интересува. Опасявам се, че то е метафизично и изглежда е всичко точно обратно на това, което съм аз, на което искам да бъда в действителност. Но мисля, че човекът е напълно сам. Считам, че това е съществена част от природата.

Единственото лошо на смъртта е, че е завинаги. Всичко друго е поправимо. Никога не съм мислил за смъртта си. Започнах да мисля за нея чак към 60-те. Беше нощ, четях книга и изведнъж си помислих: „По дяволите, и на мен ще се случи, неизбежна е, такава е.” Преди това никога не съм имал време да мисля за това. И изведнъж – бам! – да му се не знае, няма как да го избегнеш.

Мъдростта идва, когато вече не служи за нищо.

Не си позволявайте да умрете без да изпитате това чудо – да спите с някого, когото обичате.

Човек умира не когато трябва, а когато може.

Бъди спокоен. Да умреш е по-трудно отколкото си мислиш.

Мъжът разбира, че започва да остарява, когато започне да прилича на баща си.

С нея Флорентино Ариса научи нещо, измъчвало го неведнъж, без да знае защо: че можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени, и във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя. Останал самотен сред навалицата на пристанището, във внезапен пристъп на гняв, той си каза: „Сърцето има повече стаи и от публичен дом“.

С течение на годините двамата по различни пътища бяха стигнали до мъдрия извод, че нищо на този свят не е толкова трудно, както любовта – иначе и не биха били в състояние да живеят заедно, нито да се обичат.

Тя имаше рядката добродетел да не съществува изцяло, освен в подходящия миг.

Врагът си служи по-добре с нашата интелигентност, отколкото с нашите грешки.

Литературата е най-хубавата играчка, която е била измисляна, за да се подиграват с хората.

Едно от най-присъщите ни достойнства е срамът от собствените ни злочестини.

Не нося шапки, за да не се налага да ги свалям пред когото и да е било.

Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания.

Всички човешки същества имат 3 живота – публичен, личен и таен.

Не, аз не съм богаташ. Аз съм бедняк с пари. А това не е едно и също.

По-добре да дойдеш навреме, отколкото да чакаш покана.

Вдъхновението идва само по време на работа.

Трябва да се вслушваме в гласа на детето, което сме бил някога и което все още съществува вътре в нас. Ако чуем детето в нас, то нашите очи отново ще придобият блясък. Ако не загубим връзката с това дете, няма да се скъса и връзката с живота ни.

Никое лекарство не лекува това, което щастието не може.

Снимки: memo valera - WordPress.com, Emaze, Public Radio International, Prezi

В този ред на мисли