Има чудеса - усмивка, прошка, навреме казана нужна дума. Да владееш това, означава да владееш всичко ~ Александър ГРИН

За рицаря на мечтите, който вярваше, че човешкият порив за щастие може да твори чудеса и подари на света „Корабът с алените платна”, „Бягаща по вълните”, „Блестящият свят”, „Златната верига”, „Път за никъде”.

(1880 ~ 1932)

„Много бих искал да кажа на Грин, че той украси моята младост с крилатия полет на своето въображение” – споделя писателят Константин Паустовски. „Той е не само великолепен пейзажист и майстор на сюжета, но освен това е и много тънък психолог. Той пише за саможертва и мъжество – героични черти, заложени у най-обикновените хора. Той пише за любовта към труда, към професията, за изследваната и могъща природа. Най-после малцина писатели са писали така чисто, благоговейно и развълнувано за любовта към жената, както това прави Грин.

Грин беше от ония хора, които не умеят да се нареждат в живота. При нещастия той се объркваше, криеше се от хората, срамуваше се от бедността си. Богатата фантазия мигновено му изменяше още при първото стълкновение с тежката действителност. Както всички несретници, Грин винаги се надявал на случая, на неочакваното щастие.

С мечти за „ослепителен случай“ и радост са изпълнени всичките разкази на Грин, но най-много от всички повестта му „Корабът с алени платна“. Характерно е, че тази пленителна и приказна книга Грин обмисля и започва да пише в Петроград през 1920 година, когато след прекарания петнист тиф скита по вледенения град и всяка нощ търси ново място за нощуване у случайни, малко познати хора. „Корабът с алени платна“ е поема, утвърждаваща силата на човешкия дух, цялата озарена като от утринно слънце с любов към живота, към душевната младост и с вярата, че човекът в порива си към щастие е способен да извършва чудеса със собствените си ръце.

Почти всички, които са писали за Грин, говорят за близостта му с Едгар По, Хагард, Джозеф Конрад, Стивънсън и Киплинг. Грин обичаше „безумния Едгар“, но мнението, че е подражавал на него и на другите изброени писатели, не е вярно. Той не беше разглезен от внимание и затова много го ценеше. Дори най-обикновената ласка или другарска постъпка в човешките отношения предизвикаха у него дълбоко вълнение.

Грин умира също тъй тежко, както бе и живял. Той помолва да поставят леглото му до прозореца. Навън синеят далечните Кримски планини и небето ярко свети като отблясък на любимото и завинаги загубено море.

Грин умря, като ни остави да решаваме въпроса нужни ли са на нашето време такива безумни мечтатели, какъвто беше той. Да, на нас са ни нужни мечтатели. Време е да се избавим от насмешливото отношение към тази дума. Мнозина още не умеят да мечтаят и може би затова те все не могат да влязат в крак с времето. Грин насели своите книги с народ от смели, простодушни като деца, горди, самоотвержени и добри хора. Тези цялостни, привлекателни хора са окръжени от свежия, благоухаещ въздух на Гриновата природа — напълно реална, запленяваща сърцето със своето очарование. Светът, в който живеят героите на Грин, може да се стори нереален само на човек беден духом. Онзи, който е изпитал лекото замайване още от първата глътка солен и топъл въздух на морските крайбрежия, веднага ще почувствува истинността на Гриновия пейзаж, широкото дихание на Гриновите страни”. 
Константин ПАУСТОВСКИ

Гриневские - Александр Степанович и Вера Павловна (вторая справа) - в архангельской ссылке. Деревня Великий Двор близ города Пинега. Лето 1911 г.

Нужно е да умеете да затворите скучната книга, да си тръгнете от лошия филм и да се сбогувате с хората, които не ви ценят.

Морето и любовта не търпят педанти.

Но има чудеса – усмивка, веселие, прошка, навреме казана нужна дума. Да владееш това, означава да владееш всичко!

Обичаме приказките, но не вярваме в тях.

Цялата земя, с всичко, каквото има на нея, ни е дадена за живота, за утвърждаването на този живот навсякъде, където той съществува.

Пушкин прекрасно е знаел, че е гениален. Но той имал достатъчно ум и предпазливост, за да не каже това на никой. Хората не са дораснали още, за да приемат спокойно такива заявления.

Земята ме блазни. Океаните й са огромни, островите й – безбройни, а има и твърде много тайнствени, ужасно интересни кътчета.

Недостоен за свободата е този, който не я желае за своите противници така, както за себе си.

Никога не се страхувайте да правите грешки – не се страхувайте нито от увлечения, нито от разочарования.

Думата удря понякога до смърт.

Сега децата не играят, а се учат. Те все се учат, учат и никога не започват да живеят.

Разбрах една проста истина – тя се състои в това, че можем да творим чудеса със собствените си ръце.

Всичко, което неочаквано изменя живота ни, не е случайност. То е в самите нас и чака само външен повод за изразяване на действията си.

Където слабият ненавижда, силният унищожава.

Ние трябва да вярваме в това, което обичаме - няма по-висше доказателство за любовта. Немислимо е да поставим граница там, където завършва предчувствието и започва истинската любов.

Потребността за необичайното може да бъде най-силна след сън, глад и любов.

Хората са глупаво доверчиви... Всяка реклама в света се основава на три принципа: "Добро, много и даром". Ето защо, може да даде лошо, малко и скъпо.

Самотата е проклето нещо! Ето какво може да погуби човек.

Този нов свят не се нуждаеше от мен. Чувствах се стеснен и чужд тука, както и навсякъде. Беше ми малко тъжно.

Зная, че всеки има мечти… И не бива да е другояче.

 

 

Изображения и снимки: Alchetron, bg.wikipedia.org
Илюстрации от „Корабът с алените платна”, chitanka.info

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK