Човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата ~ Дъглас АДАМС

„Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.“

Ако сте чели „Пътеводител на галактическия стопаджия, значи знаете отговора за Живота, Вселената и Всичко останало. А той е: „42. Но как британският писател Дъглас Адамс е достигнал до това абсолютно число?

Една пролетна неделя на 1981 Дъглас Адамс пише благодарствено писмо до австралийския писател Кен Уелш, автор на „Hitch-hiker's Guide to Europe: „Една вечер през 1971 бях в Инсбрук и ме обзе страшна депресия. Когато на небето се появиха звезди, си помислих, че някой трябва да напише „Пътеводител на галактическия стопаджия, защото Космосът изглеждаше много по-привлекателен от мястото, където се намирах.

Оригиналната идея за „Пътеводител на галактическия стопаджия, която стартира като комедийно шоу по радиото през 1978, заживява свой собствен живот като невиждана дотогава, а и досега, шега. Впоследствие се превръща в „трилогия“ от пет книги, която продава 15 милиона копия до края на живота му, телевизионен сериал, няколко пиеси и комикси, компютърна игра и игрален филм през 2005.

Дъглас Адамс става известен като природозащитник и любител на бързи коли. Той е твърд атеист и представя идеята за чувствителната локва, която се събужда една сутрин и си мисли „Намирам се в интересен свят – в интересна дупка – пасва ми хубаво, нали? Всъщност ми пасва зашеметяващо добре, трябва да е била направена специално за мен!

Биологът Ричард Докинс посвещава книгата си „Делюзията Бог на Адамс, пишейки „Науката изгуби приятел, литературата изгуби светило, планинската горила и черния носорог изгубиха доблестен защитник.

Макар и подборът да е изключително сложна задача, представяме ви някои избрани моменти от творчеството на неповторимия Дъглас Адамс:

В началото Вселената беше създадена. Това ядоса много хора и беше счетено като лош ход.

Тази планета има  или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.

Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.

Когато вдигнеш поглед към нощното небе, ти виждаш безкрайността  разстоянията са необятни и следователно абсурдни.

Времето е химера. А времето за обяд  двойно по-голяма.

Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите „Как?“, „Защо?“ и „Къде?“. Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса „Как да се нахраним?“, вторият с въпроса „Защо се храним?“, а третият с въпроса „Къде ще обядваме?“

Едно от нещата, които Форд Префект намираше най-трудни за разбиране у хората, бе навикът им постоянно да заявяват и повтарят най-най-очевидни неща, като например „Днес времето е хубаво“ или „Много си порасъл“, или „Божичко, имаш вид на човек, паднал в кладенец, дълбок трийсет фута, добре ли си?“. Първоначално Форд Префект развиваше следната теория, за да си обясни това странно поведение. Ако човешките същества не мърдат устните си постоянно, разсъждаваше той, устата им навярно се слепват. Но след неколкомесечни размишления и наблюдения той се отказа от тази теория в полза на друга. Ако не мърдат постоянно устните си  разсъждаваше той,  започват да работят мозъците им. След време се отрече и от тази теория, защото му се стори цинична и възпрепятстваща взаимното разбирателство и реши, че в последна сметка човешките същества все пак са му симпатични, но през всичкото време ужасно го безпокоеше фактът, че има страхотно много неща, за които нищо не знаят.

Често срещана грешка, която хората допускат, когато се опитват да измислят нещо напълно просто, е да подценят изобретателността на пълните глупаци.

Идваш при мен за съвет, а не можеш да понесеш нищо, което не ти е познато. Хъм… Значи трябва да ти кажа нещо, което вече знаеш, но да ти го кажа така, че да ти се стори новост, а?

Всяко същество, което мисли логически, може да бъде заблудено от друго същество, което мисли логически.

Вярно е, разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав. Винаги.

Пази ме да не науча това, което не трябва да знам. Пази ме дори да не науча, че има неща, които могат да се научат, а аз не ги знам. Пази ме да не науча, че съм решил да не знам нещата, които съм решил да не знам. Амин.

Боже, Боже, Боже, пази ме от последствията на предишната молитва. Амин.

Той беше мечтател, мислител, философ… или както съпругата му би казала, просто идиот.

Въпросите на религията са наистина интересни. Това, което ме притеснява обаче, че интелигентни хора ги взимат на сериозно.

Не е ли достатъчно да видиш, че една градина е красива и без да трябва да вярваш, че има феички в дъното й?

Ти живееш и се учиш. Във всеки случай, живееш

Реалността често е неточна.

Живот, пълен с очаквания, е тежък живот. Неговите плодове са тъгата и разочарованието.

Обичам крайните срокове. Харесва ми профучаващия звук, който правят, когато отлитат.

Нищо не се движи по-бързо от светлината, с изключение може би на лошите новини, подчиняващи се на свои собствени закони.

Понякога имам ужасни периоди на липса на самочувствие. За кратко ходих на терапия, но скоро осъзнах, че това е като фермер, който се оплаква за времето. Не можеш да оправиш времето  трябва просто да се справиш с него.

Претърсих душата си и открих, че никъде в моето възпитание, дори в първичните ми инстинкти, няма нищо, което да ми каже как да реагирам на човек, който най-спокойно, както си седи пред мен, просто ми открадва една бисквита.

Грешно е да си мислите, че можете да решите сериозни проблеми единствено с картофи.

Едва ли е съвпадение, че няма език на земята, който някога да е произвел израза: „Толкова красив като летище“.

Пътеводителят казва, че има изкуство на летенето или по-скоро цака. Цаката е да се научиш как да се хвърляш към земята и да пропускаш.

Невъзможното винаги има доза достойнство в себе си.

Миналото да си стои където е, а настоящето да върви напред, към бъдещето.

Как мога да знам, че миналото не е една илюзия, предназначена да обясни несъответствието между моите непосредствени физически усещания и душевното ми състояние?

Всички поне веднъж в живота си получават своя шанс, когато пред тях се разкриват големи възможности. Ако се случи така, че пропуснеш тази, която те интересува, след това всичко ти се струва неземно лесно.

Винаги, по всяко време, всяко просто решение, което вземаме, всеки наш дъх отваря някои врати и затваря много други. Повечето от тях дори не забелязваме. Други забелязваме.

Може да не съм отишъл там, където исках, но поне съм там, където трябваше да бъда.

Къщата край морето не е просто недвижима собственост. Това е състояние на ума. Къщата край морето дори не е нужно да е край морето. Макар че най-хубавите са там. Всички ние обичаме да се събираме при гранични обстоятелства. Там, където сушата и водата се срещат. Където земята се среща с въздуха, където тялото се среща с ума. Където пространството се среща с времето. Обичаме да седим от едната страна и да гледаме другата.

Бетовен ни показва какво е да си Бетовен. Моцарт ни показва какво е да си човек. Бах ни показва какво е да си цялата Вселена.

В магазина на хотела имаше само две прилични книги, аз ги бях написал и двете.

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ е незаменим спътник на всички онези, които желаят да осмислят живота си в една безкрайно сложна и озадачаваща Вселена, защото въпреки че не би могъл да се надява да бъде полезен и информативен по всички въпроси, в него се прави доста окуражаващото твърдение, че неточностите, намерили място в него, са поне ДОСТОВЕРНИ неточности. А за случаите на по-съществени несъобразности виновна е единствено самата действителност.

Накратко надписът на табелата гласеше следното: „ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ е достоверен.“ Действителността често греши.

Съществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо.

Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило.

Дали ще ми спести време, ако просто се откажа и полудея?

Отказвам да отговоря на този въпрос, на основата на факта, че не знам отговора му.

Снимки: Douglas Adams

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK