В общи линии ние живеем кратък, пълен с разочарования живот и после умираме ~ Ървин УЕЛШ

Оптимизмът не вирее в Единбург. А шотландският писател Ървин Уелш отдавна е защитил мрачната слава на житието с култовите си романи  „Трейнспотинг“, „Лепило“, „Порно“, „Кошмарът Марабу“, „Креватните тайни на майсторите готвачи“, „Престъпление“. Родният му диалект е друга дръзка сила, която облича герои и събития в суровите дрехи на битието, а Дани Бойл е режисьорът, който за втори път превърна цинизма на Уелш в дългоочаквано киносъбитие. „Трейнспотинг 2“ задоволи очакванията на милионите почитатели на култовия дует Уелш-Бойл и твърде поласка българската публика с участието на актрисата Анжела Недялкова.

За света на изгубените пътища, провалът като начин на живот и любовта, която не съществува – без романтика от Ървин Уелш.

Трябваше да напиша книга, за да може онова, което бях преживял, да добие смисъл.

Очарован съм от тъмните сили в живота. Мисля, че човешкият живот поначало е ориентиран към провала – винаги се движим натам. Преструваме се, че го избягваме, но всъщност взимаме всички ужасни решения в живота си с негова помощ – дрога, лошо поведение, разрушителни връзки. Приемаме участта си с отворени обятия.

Наркотиците бяха нещо съвсем нормално като бях млад, но играта загрубя, когато се пристрастих към хероина в началото на 20-те си години. Нямах никакви пари за губене, затова една година живях в кофти свят на измами, кражби и всякакви схеми. Постоянно взимах заеми и дълговете ми растяха все повече, докато приятелите ми не започнаха да ми казват, че вече не могат да ме познаят.

За да бъдеш добър писател, трябва да си добър читател, трябва да се интересуваш от литература, трябва да се интересуваш от някои от най-великите класически книги, трябва да изпитваш непрестанно удоволствие от книгите, и да се наслаждаваш на работата по тях. Наистина трябва. Но същевременно трябва да си подготвен да излезеш навън и да правиш различни неща, да се огледаш и да общуваш с хора. Трябва да ангажираш сетивата си.

Животът е безсмислен и отегчителен. Започваме с големи надежди, които не след дълго се провалят. Става ни ясно, че всички ще пукнем, без да сме намерили големите отговори. Започваме да развиваме разни сложни теории, които интерпретират реалността на живота ни по различен начин, но това не ни помага да научим нищо стойностно, нищо за най-важното, голямото. В общи линии ние живеем кратък, пълен с разочарования живот и после умираме. Пълним живота си с всякакви глупости – неща като кариера, взаимоотношения, и се заблуждаваме, че все пак не всичко е безсмислено. Хероинът е честна дрога, тя не поддържа никакви илюзии. Ако ти е гот и се боцнеш, направо се чувстваш безсмъртен. Когато ти е кофти, смакът засилва многократно гадостите, които си натрупвал в себе си. Херото е съзнанието ти. Удря те яко и те благоразполага. След това мизерията на съществуващия свят изпъква пред очите ти и по никакъв начин не можеш да притъпиш това усещане.
„Трейнспотинг

Обществото е изобретило някаква фалшива изтънчена логика да всмуква и променя хората, които са вън от общоприетото лоно. Ако пък приемем, че знам всички за и против, знам, че ще умра млад, че съм с акъла си и т.н., и т.н., но пак искам да употребявам смак? Те просто няма да ти разрешат. Няма да ти позволят, защото го приемат като знак за собствения им провал. Фактът, че отхвърляш каквото ти се предлага. Избери нас. Избери живота. Избери ипотеките, избери пералня, избери си кола, избери да седиш на дивана и да гледаш затъпяващите, безнадеждни шоута – игри по телевизията, тъпчи в устата си калпавата храна, която ти предлагат. Избери да се разлагаш бавно, да се превърнеш в гадна досада за егоистичните, скапани хлапета, които си отгледал сам. Избери живота. Но защо да направя нещо такова? 

Бях анти-всичко и всеки. Не исках хора около себе си. Тази непоносимост не беше някаква голяма осакатяваща тревога; просто зряло признаване на собствената ми психологическа ранимост и липсата ми на съвместимост като компания. Мислите ми се състезаваха за място в моя претъпкан мозък, докато се борех да им дам някакъв ред, който може да послужи за да мотивира моя безразличен живот.

Някои хора получават ужасни карти от живота. Мисля все пак, че колкото и кофти да са обстоятелствата, трябва да вярваш, че можеш да ги направиш по-добри. Ако не вярваш в това, си прецакан.

Някои хора е по-лесно да ги обичаш, когато не са наоколо.

Провалът е просто по-интересен. Успехът идва само в една форма. Той не ви учи на нищо. Провалът се случва по най-различни начини и ви учи на най-различни неща.

Любовта не съществува, тя е като религия, държавата иска да вярваш в подобни лайна, за да могат да те контролират и да ти преебават главата.

Не можеш да излъжеш душата си.

Снимки: South China Morning Post, BBC

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK