Неспокойното сърце винаги греши ~ Селма Лагерльоф

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 3 снимки

"Не си внушавай, че си пратен от Бога. Навярно всеки е пратен от Него, разбираш ли?"

Шведската писателка Селма Лагерльоф е първата жена, спечелила Нобеловата награда за литература. Това се случва през 1909, а пет години по-късно  става член на Шведската академия на науките, което я прави и първата жена академик в страната.

Животът й продължава осемдесет и две години, от тях петдесет посвещава на творчеството. Автор е на двадесет и седем големи произведения. И всяка от най-знаменитите й книги може да обезсмърти името й. В младостта си Лагерльоф създала уникалният роман "Сага за Йоста Берлинг", в зрелите си години – забележителната приказна епопея "Удивителното пътешествие на Нилс Холгерсон с дивите гъски из Швеция", а на стари години създава трилогията за Левеншьолдови.

Почитта към нея е безгранична. Публичните й прояви намират своя връх в т.нар. "Реч за дома и държавата" през 1911, в която писателката нарича необходимото освобождение на жената от задължението да си стои вкъщи, а държавата е описана като един голям дом, нуждаещ се от нейното влияние. В резултат от нейния натиск през 1919 шведските жени получават избирателно право.

При наближаването на Втората световна война Селма Лагерльоф помага на германски интелектуалци и творци да се спасят от преследванията на нацистите. Тя успява да уреди шведска виза за поетесата Нели Закс, бъдеща Нобелова лауреатка, и я спасява от лагера на смъртта.

По време на съветската агресия срещу Финландия, Селма Лагерльоф дарява своя златен нобелов медал за набиране на средства за оказване на помощ за Финландия. В разгара на усилията си да осигури помощ за пострадалото от войната население на Финландия, получава удар и на 16 март 1940 умира в родния си дом.

Любимата ви добродетел? – Милосърдието.
Любимото ви мъжко качество? – Сериозността и дълбочината.
Любимото ви женско качество? – Същото.
Любимото ви занимание? – Изучаването на характера на хората.
Какво считате за най-голямото щастие? – Да вярваш в себе си.
Какво считате за най-голямото нещастие? – Да се нараняват чувствата на другите.
Любимият ви цвят? – Цветът на слънчевия залез.
(Откъс от интервю със Селма Лагерльоф от 1890 г.)

Колко често душата, изпитала всички други страсти, прехвърля границата и започва да търси удоволствие в жестокостта. Когато й липсват милувки и ласкателство, опиянение от танците и възбудата на комара, нетърпеливата помрачена душа се гмурва в тъмните си глъбини изважда оттам жестокостта. В измъчването на животни и хора залинелите сетива намират нов повод за радост.

Човек не иска разрешение от лисицата да й одере кожата.

От вятърничавост и игри не може да се преживее. Не получи ли душата друга храна – подобно на див звяр – първо ще разкъса другите, а накрая и себе си.

Никой не може да се наслади на по-голям пир от този, който сам организира в собствения си ум.

Горко на глупавия! Където и да живее, ще ти стане жал за него.

Странно нещо е да се върнеш вкъщи. Докато си на пътешествие още не можеш да осъзнаеш колко странно ще бъде.

Вие дори и не разбирате какво е това ваш собствен дом. Трябва да излезете на широкия свят и да се заблудите не веднъж и дваж, преди да успеете истински да оцените това, което имате.

Истина казват, че всичко се изтърпява много по-леко, ако знаете, че всичко е решено и нищо не може да се промени.

"Тя те взе заради парите." Навярно никой мъж не понася да чуе подобни думи. Те карат всяка любов да угасне.

Но ако наистина я е обичал, защо не се е сетил, че не би могъл да й дари нещо по-неподходящо от своята любов?

Тя е от онези нещастни хора, които живеят с нестихващите тревоги и страхове на съмнението. Тя просто не знае какво иска. Онова, което в един миг й се струва правилно, в следващия изглежда погрешно.

Докато има женуря по земята, ще има и глупци да им играят по свирката.

Който не може да вдигне крак, за да танцува, и ъглите на устата си, за да се смее, … е стар. Той усеща непоносимото бреме на годините…

Суров е животът, сурова е природата. Но за да уравновесят своята безпощадност, те вдъхват в душите храброст и веселие, иначе никой не би могъл да ги изтърпи.

Истината е в мъката, тя е неизменна, тя е устойчива, първична скала под ронливия пясък. В мъката може да се вярва, както и в нейните прояви. А радостта е само мъка, която се преструва. Всъщност на земята няма нищо, освен мъка.

Научи се да търпиш, без да мразиш, … и да страдаш, без отмъщаваш!

Подхваната с озлобление, злината става още по-голяма.

Едно нещастие винаги повлича след себе си второ.

О, чада на бъдни времена, не сте ли забелязали? Когато размирици и омраза залеят земята, неодушевените неща също страдат.

Винаги има трета възможност, стига да имаш способността да я намериш.

Добре правят онези, коти въздържа ръката си от меча, които умеят мълчаливо да изчакат, смиряват сърцата си и оставят Бог да се разпорежда!

Ние приличаме на малчугани, които, щом видят някой непознат, скриват лица в женските фусти. Свикнали сме да се крием от истината, от тази вечна непозната.

Имаше свои възгледи за много работи, а това е обичайно за хора, които са много самотни и оставят мислите си да кръжат около всичко, каквото виждат очите им.

Мъжът трябва да понася всичко, което му предлага животът – с храбро сърце и шеги на уста, иначе не е мъж.

Той обичал истината, а не личната слава. Затова пожертвал славата, а не истината…

Ах, никакви изискани ястия на този свят не могат да доставят на човека по-голямо наслаждение то тези, който той предвкусва в мечтите си.

Какво са храмовете от камък и глина за душата? Научи се да градиш вечни домове с мечти и прозрения.

Прекрасни храмове и сиви крепости са се въздигнали от пепелищата. Но има ли нещо, създадено от човешка ръка, което не е рухнало или няма да рухне? О, хора, захвърлете мистрията и тухларския калъп! Покрийте глава със зидарската престилка и почнете да градите сияйните кули на бляновете! За какво са му на духа храмове от пясък и глина? Научете се да строите непреходни кули от мечти и видения!

Дали човек, чиято душа е пропита със сказания, би могъл някога да се отърве от тяхната власт?

Какво е човешката душа, ако не пламък? Тя трепти в и около тялото на човек както пламъка около съчките.

За добър съвет – пара, за бърз съвет – сто.

Странно е, че когато поискаш от някого съвет, сам виждаш кое е правилно.

Докато на детето му се разказва за жестоки гиганти и ужасните страдания на красивата принцеса, то държи главата си вдигната и очите си отворени. Но ако майката започне да говори за щастие и слънце, малките затварят очи и се облягат на гърдите й.

Често е така с безмълвните деца около нас. Те подхранват мечта, за която не смеят да говорят.

Приятели, чада човешки – вие, които танцувате, които се смеете! От сърце ви моля, танцувайте предпазливо, смейте се кротко, защото може да се случи голямо нещастие, ако копринените ви пантофки с тънички подметки стъпят върху чувствителните сърца вместо по твърдите дъски, а веселият ви, звънък смях би могъл да хвърли в отчаяние някоя душа.

Както други хора и ти трябва да се примириш с мисълта, че сърцето ти може да бъде погазено.

Страданието й направи същата услуга като любовта. Превърна я в пълноценен човек, способен да се отдаде на добро и на зло.

Страдащият може да се насили да се усмихне, но радостният не може да плаче.

Себеотрицанието е праведно, а любовта греховна. Дядо Господ не обича да вижда щастливи хора. Насъсква срещу тях вълците.

Няма нещо, което да има по-добър вкус, от признанието на мъдрите и способните.

Тежък се струва животът на онези жребци, които не търпят ни шпора, ни камшик.

Прелестните устни имат право да целуват.

Ужасът е същинска вещица. Седи в горския здрач, измисля магьоснически песни за ушите на хората и изпълва сърцата им със зловещи помисли. Оттам ида онзи сковаващ страх, който помрачава живота и засенчва красотата на усмихнати местности. Злокобна е природата, коварна като спяща змия – на нищо вяра да нямаш.

Как да не се боим от живота? Кой плава на сигурен съд? Навред около нас страданието бушува като бурно море. Вижте как стръвните вълни лижат стените на кораба; вижте как връхлитат, за да нахлуят в него! Ох, докъдето очи виждат, няма устойчива опора, няма суша, няма сигурен кораб – само едно чуждо небе над океан от страдания!

Човек би могъл да се весели само ако чува да говорят за страданието, без да го вижда – все едно, че става дума за пътник в чужда страна.

Това, дето го говоря, е по-вярно, отколкото съзнавам и самата аз.

Снимки: Wikimedia Commons, Boraаs Tidning, Die Welt

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK