Хазрат Инаят ХАН и неговите трели ~ ТАНА. Душата, която говори с природата.
(In the Garden, 1895 ~ Claude Monet)
Розова пъпчице, какво си правила цяла нощ?
– Събрала ръце, молех небесата да отворят моето сърце.
Лале, защо си отворило устата си?
– Искам да ти кажа какво разбрах в тишината.
И какво е то?
– Превърни себе си в празна чаша.
Орхидея, какво показват твоите листенца?
– Грациозните движения на танца.
Какво изразява твоят танц?
– Земята, въздаваща дан на небесата.
(Springtime, 1872 ~ Claude Monet)
Малки маргаритки, защо стоите толкова близо до земята?
– Защото земята е домът на всички смъртни същества.
Малки маргаритки, какво проповядвате вие?
– Благословени са смирените, понеже те ще наследят земята.
Малки маргаритки, защо сте тук?
– За да отразяваме небесата на земята.
Малки маргаритки, в какво се състои дългът ви?
– Да утешаваме наранените сърца.
Малки маргаритки, какво правите тук, в църковния двор?
– Ние служим на Бога, навеждайки се към стъпките на Неговите създания.
Кактус, защо си покрит с бодлички?
– Аз съм езикът на злобния човек.
Кактус, защо твоят ствол е бодлив?
– Аз съм ръката, сътворяваща зло.
Кактус, откъде са шиповете по твоите листа?
– Аз съм сърцето на злия, получаващ удоволствие, когато обижда другите.
(Woman with a Parasol in the Garden in Argenteuil, 1875 ~ Claude Monet)
Кой си ти, розов храст – приятел или враг?
– Аз съм и едното, и другото. Моите цветя галят приятеля, а шиповете бодат врага.
Защо растете толкова близо едно до друго, пшенични зърна?
– Нашата сила е в единството. Ето защо вие търсите в нас подкрепа за своя живот.
Борове, кои сте вие?
– Ние сме призраците на онези мъдреци, които са предпочели да бодърстват в уединение в гората пред светския живот.
Какво означават вашите клони, борове?
– Ръце, протегнати от небесата, благославящи земята.
Борове, за какво сте създадени?
– Ние сме храмове, издигнати за покланящите се на Бога в природата.
Борове, открийте ми тайната на вашия живот?
– Ние сме сенките на душите, разпънати на кръстовете, търпеливо очакващи часа на своето освобождение.
Сухо дърво, защо те горят?
– Защото повече не мога да давам плодове.
Буря, какво ти дава такова чувство?
– Моята страст към земята.
(Young Girl in the Garden at Giverny, 1888 ~ Claude Monet)
От „Гайан”, 1923 г.
Картини: Claude Monet