И тъй, зачеването ми станало на 1 април 1905 година ~ Даниил ХАРМС

Този анекдотичен разказ идва от видния представител на руския авангард от началото на миналия век, който заявява: "Мене ме интересува живота само в своята нелепа изява". Ние сме съгласни.

Сега ще разкажа как съм се родил

Сега ще разкажа как съм се родил, как пораснах и как се проявиха първите признаци на моя гений. Раждал съм се два пъти. Ето как станало това. 
Баща ми се оженил за майка ми през 1902 година, но родителите ми са ме произвели на този свят едва през 1905-а, защото татко искал детето му на всяка цена да се роди точно на Нова година. Пресметнал, че зачеването трябва да стане на 1 април, и чак тогава отишъл при мама с предложение да си заченат дете. 

Първия път татко се примъкнал при мама на 1 април 1903 година. Мама отдавна чакало този миг и страшно се зарадвала. Но татко, както изглежда, бил настроен за шеги, та не се стърпял и казал на мама: "Честит първи април!" 
Мама страшно се обидила и този ден не допуснала татко до себе си. Наложило се да чакат до следващата година. 

През 1904 година на 1 април татко пак започнал да се върти около мама със същото предложение. Но тъй като помнела миналогодишната случка, мама отсякла, че повече не желае да изпада в глупаво положение, а пак не допуснала татко до себе си. Колкото и да се пенел баща ми, нищо не помогнало. И едва година по-късно баща ми успял да пречупи майка ми и да ме зачене. 
И тъй, зачеването ми станало на 1 април 1905 година. 

Всички сметки на баща ми обаче излезли криви, понеже съм се оказал недоносче и съм се родил четири месеца преди определения срок. 
Татко така се развилнял, че акушерката, която ме извадила, се объркала и почнала да ме напъхва обратно там, откъдето току-що съм се бил измъкнал. 
Присъстващият на тази сцена наш познат студент от Военномедицинската академия заявил, че няма да могат да ме набутат обратно. Но напук на думите му все пак успели да ме натикат вътре, само че в бързината не там, където трябвало. И тогава настанала страшна суматоха. 
Родителката крещи: "Дайте си ми детето!" Отвръщат й: "Вашето - викат - дете се намира вътре във вас." "Как? - дере се родителката. - Как да е вътре в мен, след като току-що го родих!" "Ами - казват й, - може би се лъжете?" "Как - вика родителката - да се лъжа! Че мога ли точно аз да се лъжа! Нали с очите си видях, че детето току-що лежеше тук на чаршафа!" "Това е вярно - отвръщат й, - но може би е изпълзяло нанякъде." С една дума, и сами не знаят какво да й кажат.  А родителката вдига патърдия и си иска детето. 

Наложило се да повикат опитен доктор. Опитният доктор прегледал родителката и разперил безпомощно ръце, но все пак се усетил и й дал солидна порция английска сол. Напънало я разстройство и по този начин съм се появил на белия свят за втори път. 
Но тогава пък татко се развикал, че, видите ли, това още не може да се нарече раждане, че това, видите ли, не е човек, а наполовина зародиш и че трябва или да го набутат обратно, или да го сложат в инкубатор. 

Така че ме сложили в инкубатор.

25 септември 1935 година

Превод от руски: Ася Григорова

Споделено от: Литературен клуб
Снимки: d-harms.ru

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK