Възгледите на „Бащата на романтизма”, завещал на поколенията своето фундаментално философско-културологично изследване „Геният на християнството” . Писателят-благородник, който вярва в добродетелите и морала на християнската вяра и изобличава ограниченията на политическата наука.

Portrait de Chateaubriand (1768 ~ 1848) par Anne-Louis Girodet, musée d’Histoire de la Ville et du Pays Malouin, Saint-Malo

Би трябвало да се опитаме да докажем, че от всички съществували някога религии, християнската е най-поетична, най-човечна, най-благоприятна за свободата, изкуствата и литературата; че съвременното човешко общество й дължи всичко: от земеделието до абстрактните науки, от приютите за злочестници до храмовете, изградени от Микеланджело и разкрасени от Рафаело. Би трябвало да покажем, че няма нищо по-божествено от нейния морал, нищо по-заслужаващо любов и възхищение от нейните догми, доктрина и култ. Би трябвало да изтъкнем, че тя допринася за разгръщането на гения, оформя вкуса, развива добродетелните чувства, вдъхва сила на мисълта, предлага благородни образци на писателя и съвършени модели на скулптора.
Из „Геният на християнството”, 1802

Справедливостта е хлябът за една държава – тя трябва винаги да е гладна за справедливост.

Моралът е основата на обществото.

Младостта е щастлива, защото нищо не знае; старостта е нещастна, защото знае всичко.

Човешкото сърце прилича на дърво, чийто сок лекува рани. Той обаче потича тогава, когато самото то е ранено.

Има Бог: тревите в долината и кедрите в планината го благославят, насекомото го възхвалява с жуженето си, слонът го приветства при изгрев слънце, птицата го възпява в листака, мълнията издава мощта му, а Океанът разкрива неговата безбрежност.

Християнството, винаги в съгласие със сърцата, не повелява абстрактни и изолирани добродетели, а добродетели, извлечени от нашите потребности и също общополезни. То е поставило милосърдието като кладенец на изобилието в пустините на живота.

Когато хората не вярват в нищо, те са готови да повярват на всичко.

Гонейки щастието, хората правят огромна грешка: те забравят, че всичко в тях е обречено на смърт, че на всичко един ден му идва краят. Нека собственото ти блаженство е безкрайно, но рано или късно твоето красиво лице все пак ще се превърне в застинала маска.

Високите цели не се достигат с низки средства.

Презрението си трябва да изразходваме много икономично, поради големия брой нуждаещи се от него.

Всяка институция минава през три фази – полезност, привилегия и злоупотреба.

Докато сърцето съхранява желанията, умът пази мечтите.

Истинското щастие струва малко; скъпо ли е, значи е долнопробно.

Източникът на злото е суетата, източникът на доброто е милосърдието.

Горите предшестват човека, пустините го следват.

Ахил съществува само чрез Омир. Махнете изкуството и писането от този свят и ще отнемете цялата му слава.

Аристокрацията преминава през три последователни възрасти: възраст на превъзходството, възраст на привилегиите, възраст на суетата. При излизането от първата тя се изражда във втората и угасва в третата.

Човешката скръб не е вечна, рано или късно изчезва, защото и на човешкото сърце настъпва краят; това е същината на собствената ни нищожност – не сме способни дори дълго да скърбим.

Ако изстрадваш повече от всеки друг нещата от живота, не трябва да се впечатляваш от тази си участ - голямата душа трябва да поема в себе си  повече мъка от дребната душа.

Човек не се учи да умира, като убива други.

Уви, във всеки миг някъде по света се копае гроб и се проливат сълзи.

Животът не ми отива, смъртта ще ми стои по-добре.

Картина (заглавна): Portrait of Chateaubriand as Peer of France, 1828