Лапайте, момчета, докато сте на трапезата, че като излезем вън, клинци ще биете на студа ~ Райко АЛЕКСИЕВ

Художник, карикатурист, фейлетонист, хуморист, журналист, кинематограф и издател – всички тези таланти принадлежат на Райко Алексиев. През 1932 г. с помощта на няколко банкови заема той основава хумористичния вестник „Щурец“. В първите години сам рисува карикатури, пише статии и хумористични миниатюри. В програмата на вестника e написано: „Посрещнете с добро око вестник „Щурец“, защото той носи радост в притеснения ви от неволи живот. Той ще ви разказва неуморно за безобидните жалостиви герои от градове и села… Сегиз-тогиз ще ви разказва весели истории и интриги в обществото, ще се смее заедно с вас на своите и вашите недъзи, ще се закача с политиците и политическите партии, племена, групи, крилца и опашки. А когато зърне всички ония, които смущават неговото и вашето спокойствие, свирнята му ще се превърне в освиркване, правдиво и безпристрастно освиркване, каквото заслужават много лица, факти и събития в нашия притеснен от неволи живот“.

„Щурец“ излиза 12 години, а 50-хилядният му тираж го нарежда сред най-популярните печатни издания през 30-те и 40-те години на миналия век. Във вестника работят и сътрудничат Ил. Бешков, Ст. Венев, А. Каралийчев, Тома Измирлиев, Е. Пелин, Н. Раки тин, Ст. Костов, Д. Подвързачов, Д. Пантелеев.

Вестникът и неговият главен редактор имат превратна съдба – изданието спира да излиза през 1944 г., а Райко Алексиев става жертва на безмилостното прочистване на свободомислещи интелектуалци, предприето от комунистическата партия след деветосептемврийския преврат. Убит е на 18 ноември 1944 г., а през март 1945-та е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от т.н. „Народен съд“ по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 творци и журналисти. Създаденото от него остава за поколенията.

Поднасяне отговори на тронното слово

От студа отговорът на тронното слово се е сгушил, защото го е страх, че Царят няма да му повярва на думите. Депутатите, облечени като за литературно-музикална вечеринка, влизат в Двореца. Като виждащ наредените по стълбите войници от ескадрона, земледелските депутати се уплащват, но Цанков ги успокоява, че нищо няма да им се случи.

Часът е 9. Всички партии са събрани в червения салон, само червената партия я няма. Тя обикаля отвън и си мисли: „Ако още веднъж ме поканят, ще се съглася." Никой, обаче, не я кани и тя си припомва народна­та мъдрост „Сърдит Петко, празна му торбата". В червения салон Цено Табаков насмалко не се блъс­ва в едно голямо огледало.

Влиза Негово Величество на ергенски начала. Цанков му прочита словото, в което се говори за единодушието, на народа, за ред, финансова ста­билност и пр. Старинните портрети по стените, навикнали да слушат подобни шеги, се усмихват под мустак. След прочитането отговора на слово­то почва отговорът на трапезното слово. Всички отиват към закуските да изпълнят дълга си. Илия Георгов веднага влиза в коалиция с евсиноградското вино, но още не изпил една чашка, викат го при Царя.

Царят го пита как е със здравето и той му казва, че е добре и че се чувства като млад юнец. Царят праща много здраве на Костуркова. Георов казва „мерси", но тайно, на ума си праша една псувня на разцепения радикал. Цено Табаков бива повикан тъкмо в момента, когато вече е изредил всички закуски и вина.

Той уверява Царя, че е легален и, че нищо общо няма с единофронтофците. Старите портрети от стените пак се усмихват под мустак. Георги Марков Врабеца влиза смирен  ни лук ял, ни на лук мирисал  и се оплаква от Томов и от другите отцепени. Царят го успокоява, като му казва, че една цепеница, колкото и да се цепи, пак си остава цепеница. Кьорчев използва случая да напсува другите националлиберални крила.

Смилов му отвръща със същото, даже с гарнитура. Докато приеме представителите на всички партии, партийки, крила, съюзи, племена и други партийни дроби, минават 24 часа. В това време племената на Сговора със сплотени усилия унищожават закуските. Бай Цоню Бръшлянов вика:

– Лапайте, момчета, докато сте на трапезата, че като излезем вън, клинци ще биете на студа.

Всички племена се уплашват от бъдещето и се сплотяват. След това всяко племе тайно отива при Царя и наругава останалите племена.След като се свършва закуската, Негово Вели­чество благодари на всички за съветите и мъд­ростта и заключава, че докато има такова едино­душие, България я очаква щастливо бъдеще.

При тия думи картата на България потреперва от студ. Някои се мъчат да я стоплят, но Пижо, който тайно се е вмъкнал в салона, им казва да не я стоплят толкова силно, оти може да я изгорят. Всички си отиват по домовете с тайната на­дежда, че тяхната партия утре ще вземе властта. Б. Смилов и Кьорчев остават в коридора, за да спорят с кого от двамата Царят е говорил повече. Кавгата е от важно държавническо естество и за­това се пренася чак в редакциите на двете „Независимости".

Отговорът на Тронното слово остава да спи в шкафовете при другите си събратя от миналото. Като си съблича горните нови дрехи, всички виж­дат, че освен външността му, всичко друго у него е старо, извехтяло и обикновено. Портите на Двореца се затварят с облекчителна въздишка.

Вестник „Зора", 25 декември 1927 г.

     

Изображения: cultura.spisanie.to, faktor.bg, OFFNews

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK