Доколко човек се оформя от обстоятелствата ~ Писмото на Джон КИЙТС

Блестящият английски поет в писмо до брат си

Много, много отдавна, преди около 18 милиарда години, нямало нищо друго освен ТО... ТО си съществувало и си имало само Мисъл. ТО не знаело какво е, но си съществувало... Разбудило Мисълта и я помолило тя да сътвори нещо за не­го. Мисълта го предупредила, че може да не оста­не доволно, но ТО било много настоятелно и Ми­сълта сътворила яйцето. ТО се почувствало стран­но - изпитало за първи път чувство, изпитало лю­бопитство и нетърпение да види какво има в яйцето. Счупило яйцето, но то било празно няма­ло нищо в него - само парчета счупени черупки останали от яйцето. Тогава ТО изпитало нещо не­познато - така се родили Болката и Разочарова­нието. Болката била толкова силна, че ТО запла­кало - така се родили Сълзите. ТО вече имало чув­ства и усещало, че му липсва нещо - искало го тол­кова силно... Разбудило пак Мисълта и заплакало от разочарование. Мисълта му казала, че има не­що, което не вижда - така ТО открило Надеждата. ТО се надявало по-бързо да открие това, което търси - и го намерило - било родено не от Яйцето, а от сълзите на ТО. Родило се НЕЩОТО. ТО на­мерило НЕЩОТО и така се родила Радостта. ТО било радостно, че вече не е само, НЕЩОТО било толкова различно, толкова... красиво - така се родила Красотата. ТО изпитвало ново и толкова силно чувство към НЕЩОТО, че се родила Любовта. ТО виждало как НЕЩОТО се развива и го обичало. Веднъж ТО се замислило колко е по-предно от НЕЩОТО и така се родили Младостта и Старостта. НЕЩОТО било младо, силно, пълно с енергия, а ТО усещало понякога умора. ТО си помислило, че така не е честно и се родила За­вистта, а по-късно, когато НЕЩОТО чрез Мисъл­та създало много нови неща, се родила и Омраза­та. Тя била силна като Любовта - една крачка ги разделяла, но времето минавало и в борбата меж­ду Омразата и Любовта се родили много нови не­ща. Изведнъж ТО разбрало, че от Омразата няма смисъл - тогава се родили Познанието и Мъдрост­та. ТО обичало и мразело НЕЩОТО, но Любовта изместила Омразата. ТО си искало НЕЩОТО, ис­кало го толкова много... НЕЩОТО също си обича­ло ТО и така се родила Прошката. НЕЩОТО про­стило на ТО за завистта и омразата. Тогава стана­ло чудо - ТО и НЕЩОТО усетили ново чувство - силно и красиво - било се родило Щастието. ТО и НЕЩОТО били  щастливи  -  така  неусетно се родила Хармонията. Времето минавало и се раж­дали все повече неща. ТО било станало вече Ми­съл...

Така минали около 4 милиарда години... ТО се уморило и искало почивка, но как да остави НЕЩОТО само? Тогава ТО решило да даде на НЕЩОТО ново яйце, от което да се роди нов живот, и го направило. После ТО се разтопило в безкрая, оставяйки ново начало. Така се родили Животът и Смъртта. А от тях следователно се ро­дил и Кръговратът на живота. А когато НЕЩОТО решило да разкаже на НОВОТО, което се излюпило от яйцето, за ТО се родили и Спомените...

Ако онова, което казах, не е достатъчно ясно, както се страхувам, ще се върна там, откъдето за­почнах тези размисли... Искам да кажа, че ще за­почна с това, доколко човек се оформя от обстоятелствата... А какво са обстоятелствата?... Освен пробни камъни на сърцето му?... А какво са проб­ните камъни?... Освен изпитания на сърцето му?... А какво са изпитанията на сърцето му?... Освен неща, които утвърждават или променят ха­рактера му? А какво е промененият му характер? Освен душата му?... А какво е била душата му, преди да се появи на този свят и да изтърпи тези изпитания, промени и усъвършенствания?... Ра­зум... без идентичност... А как се постига тази Идентичност? С помощта на сърцето? А как го по­стига сърцето в този свят, изграден от обстоятел­ства?... Ето тук, струва ми се, наред с Поезията и Теологията, можеш да благодариш и на своите Звезди, че перото ми не е склонно към досадни размисли...

Джон Кийтс

Изображения: commons.wikimedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK