Той не беше като тях, защото бе Син Божи, а те бяха човешки синове, родени от мъжка похот и женска съблазън ~ Николай РАЙНОВ

„Сатанаилово царство” – Богомилски апокриф

 „И заповяда Христос да наричат брата Му Сатана, а не Сатанаил, защото сричката „ил“ означаваше божеската сила на първородния Син господен”

В началото нямаше време.

Нямаше видим свят, нямаше и невидим.

Преди да се наченат вековете, живееше Бог и с Него двата Му сина: по-старият се казваше Сатанаил, а по-младият – Христос. И двамината бяха мъдри, добри и хубави. Но нямаше кой да се поучи от мъдростта им, да се възхити от хубостта им и да се трогне от добротата им. Защото бяха само те двамата и Баща им: Бог.

Господ разглеждаше празния простор, в който нямаше още живот, спираше очи върху Своите обични синове и скръбно им казваше – тъй скръбно, както само Бог би можал да каже:
– Сами сме. Няма нищо освен Нас, тримата. Защо да бъдем самотни?

И Господ създаде невидимия свят.

Ето как го създаде.

Като рече едничка дума и замахна с ръка, яви се първото небе. След това се явиха и другите шест небеса, а под тях – трите царства: царството на Огъня, царството на Въздуха и царството на Водата. Защото Земя нямаше още.

Тъй по Божия дума се явиха седемте небеса и трите царства на стихиите. Явиха се още – по Божия повеля – духовете на седемте небеса и духовете на трите стихийни царства.

И просторите запяха. Защото първите думи на духовете бяха благодарствена песен и хвала към Създателя.

***

Когато невидимият свят биде създаден, събра Бог духовете, които щяха да управляват небесата и царствата. Той ги погледна с голяма обич, па им каза:
– О, небесни духове, и вие, духове на трите царства! Ражби на моето Слово сте вие всички. За да има ред в света, където ще царувате, вие ще слушате сина Ми Сатанаила и нему ще се покорявате. Той ще властвува над вас. Цар ще бъде той – цар над царете в невидимия свят.

И пред тях, както бяха наредени – от малък до голям, – всемогъщият Бог украси Своя първороден син с божеско сияние: да свети лицето на Сатанаила чак до края на просторите, та всички да го виждат.

И още го надари Той със сила на създател – да може и Сатанаила да създава като него нови светове, та да продължи работата Му.

И даде Бог на Сатанаила главно място в небесата – отдясно Нему да седи, равен да Му бъде по власт, както прилича на първороден Син.

***

А Бог виждаше що прави Сина Му и чуваше как приказва на небесните духове. Той чакаше – да се сепнат и да разберат що са направили: да видят, че са поели крив път. Но те и не помислюваха за това: обещанията на Сатанаила ги бяха съблазнили.

И когато кипна като буря срещу Бога недоволството на бунтовните сили, Той пропъди от трите небеса на стихиите сговорниците Сатанаилови и самаго Сатанаила. В тъмната бездна ги прогони: отвъд трите царства ги прати Той.

Но Всемилостивият не отне на Сина Си нито сиянието, нито създателската сила, защото очакваше той да се разкае и да рече:
– Сгреших.

На ангелите заговорници Той отне бляскавите дрехи, светлите венци и златните престоли: само Сина Си Сатанаила пожали.

И полетяха тъмните ангели в бездната, както лети градушка към земята. Голи бяха те и телата им почерняха, когато излязоха от царството на светлината и влязоха в бездната на мрака.

Над тия черни ангели трябваше занапред да царува Сатанаил и с тях да управлява света на мрачините.

***

Умря Адам. И погребаха го чедата му, а венеца захвърлиха далеч от гроба. Но от клона израсна тристебло дърво – най-високо от всички дървеса поземи, защото Бог го беше благословил.

Минаха се седем деня. На осмия ден умря и Ева. И нея заровиха.

Тогава земята се зарадва, защото онова, що бе излязло от нея, се върна отново в недрата.

А синовете и дъщерите на Сита и Села се умножиха. Още повече се умножиха потомците на Каина и Каломаин. Техните дъщери бяха хубави и Сатанаил накара падналите ангели да се женят за тях.

Тъй се народиха исполини – едри и силни люде, дважди по-големи от другите. И те извършиха много насилия – и много грехове направиха. Като виждаха колко са силни, тия исполини се подгордяха. Те станаха царе и жреци на народите и заповядваха на всички. Караха ги да принасят в жертва своите чеда и да пият от кръвта им, и да ядат от месото им. Тъй светът се разврати.

Един ден гордостта на исполините порасна дотам, че те въстанаха и срещу Сатанаила. Тогава Сатанаил реши да ги изтреби. Той прати на земята потоп, от който загинаха вси исполини и повечето от людете.

Сатанаил запази само Ноя и семейството му, защото го слушаха. Той ги научи да направят кораб и да се скрият в него, когато завалят потопните води.

А преди още да стане потопът, Бог прибра своите люде и ги пресели в далечна земя – отвъд вси морета: там да живеят и да се множат.

Мина потопът и людете заживяха спокойно. Корабът на Ноя се бе спрял тъкмо при високото тристебло дърво. Там заживя Ной. Той набра плодове от дървото, изстиска сока им и направи от него вино. Пи от виното, па даде и на своите да пият. И като пиха, те славеха с гръмки песни Сатанаила, който ги бе спасил от потопните води.

Людете почнаха да се веселят, да се женят и да се плодят. И пак изпълниха земята. Стигнаха чак дотам, дето живееха избраниците Божии. Почнаха да се женят за дъщерите им. Почнаха да ги учат на своите безчестия и грехове. Мнозина се съблазниха и забравиха всяка почит към Бога. Те станаха люде Сатанаилови.

***

Видя Бог, че повечето люде вървят по пътя на Сатанаила. Видя Той, че душите им ще погинат, ако ги остави. И смили се над тях – и прати втория си Син да ги спаси.

Тогава се яви Христос и духът Му се въплъти в Иисуса. Но той не прие истинска човешка плът, а привидна, защото знаеше, че Сатанаил ще гледа да Го убие. Иисус Христос ядеше и пиеше пред света само за лице – да видят всички и да помислят, че и Той е като тях. Но Той не беше като тях, защото бе Син Божи, а те бяха човешки синове, родени от мъжка похот и женска съблазън.

А в това време брат Му Сатанаил Го следеше и дебнеше. Той гледаше всичко, що прави Иисус. И помисли си той, че и Христос носи плът като всички – истинска плът, която яде, люби и страда. Когато видя, че след Иисуса вървят мнозина и слушат учението Му, и отбягват от греховни мисли и дела, Сатанаил надума еврейските книжници и фарисеите да хванат Христа и да Го убият.

И послушаха евреите Сатанаила, защото ги беше гняв, че и Друг освен тях говори за Бога и нарича Себе Си Син Божи, и казва, че е Спасител. Те отсякоха два клона от благословеното тристебло дърво и сглобиха от тях кръст. На него приковаха Спасителя. И се събраха да пият вино под кръста и да се веселят, че са убили Оногова, Който е дръзнал да говори за Бога и да проповядва нова вяра.

А мястото на разпятието бе същото, където беше погребан някога първият човек. Затова го нарекоха Лобно място, че там беше лобът на Адама.

Сатанаил се зарадва много, като видя, че разпъват Брата му. Но той не знаеше, че мъките на Иисуса Христа са призрачни мъки, а не истински: когато Го пригвоздиха на кръста, духът Му се възрадва, остави тялото и отиде при Баща Си.

А на третия ден Христовият дух се върна и оживи тялото, та го възкреси от гроба.

***

Когато по цял свят се разнесе вестта, че Христос е възкръснал, Сатанаил разбра, че се е измамил.

Той се уплаши и побягна, та се скри вдън пъкленото езеро. Но Христос го намери и там. Той слезе в пъкъла с голяма слава, заобиколен от ангели. В пълнотата на Своето божеско величие слезе Той – и намери Своя брат Сатанаила. Извлече го Той от огненото езеро – и се бори с него – и го победи.

И заповяда Христос да наричат брата Му Сатана, а не Сатанаил, защото сричката „ил“ означаваше божеската сила на първородния Син господен. Той му бе отнел тоя сила, когато се бори с него.

И заповяда още Христос да оковат брата Му във вериги и окован да го държат чак до свършека на света.

А душите на Адама, на Ева, на Авела и на другите спасени Изкупителят отведе при Бога, Чието царство и сила, и слава ще траят до края на вековете. Амин.

Избрано от „Сатанаилово царство” ~ Богомилски апокриф

Снимки: penko.ru

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK