„Сиромахът страда от немотия, защото не постъпва добре. И болният страда поради същата причина - не постъпва добре спрямо ближния си.”
Размишление
Под добра постъпка се разбира правилна постъпка. Някой казва, че постъпва правилно. Да мислиш, че постъпваш правилно, е едно нещо, а да постъпваш правилно е друго. На теория всеки постъпва правилно, а на практика – малцина. В човека има една абсолютна мярка, която всякога бди как той постъпва. В този смисъл човек е предметно учение. Като не постъпваш добре, нещо отвътре ти казва: „Твоята постъпка е крива, никъде не можеш да отидеш с нея. Тя е фалшива монета, какво можеш да купиш с нея?“. Всяка дума, която не е употребена на място, също е фалшива монета. – „Аз имам желание да постъпвам правилно.“ Това е друг въпрос, всички желаят да постъпват добре – това е наука, в която е скрит смисълът на живота. Като постъпваш правилно, това е добре и за теб, и за обкръжаващите. – „Как се познава кой постъпва добре?“ Когато постъпваш добре, всичко в Природата се кооперира с теб. Добрата постъпка включва усилията на човешкия ум и на човешкия дух. Да живееш добре значи да влезеш в специфична област. Някой живее добре, защото изпитва приятност от този живот. Добрата постъпка има отношение към Цялото; и добрият живот има отношение към Цялото. Добрата постъпка е усилие на човешкия дух.
Днес ви казвам неща, които не сте знаели досега. Аз не съм срещнал човек, който да постъпва добре без оглед да спечели нещо. Щом постъпките ти се обуславят от желанието да получиш нещо, ти вече си загазил. Сиромашията те следва, щом не постъпваш добре. Сиромахът страда от немотия, защото не постъпва добре. Ако си невежа, то е следствие на лошите ти постъпки. И болният страда поради същата причина – не постъпва добре спрямо ближния си. Значи всяка лоша постъпка затваря вратата на Божието благо. Ако със своите лоши постъпки ти затваряш всички входове, през които минава Божието благо, а очакваш помощ от хората, ти си на крив път. Най-напред ти се ползваш от добрата постъпка, тя се отнася до теб самия. Учиш музика – всички усилия, които правиш, са в твоя полза. Само в една постъпка да измени човек на себе си, той вече се подхлъзва. Когато евреите изпитваха Христа при един случай и Му казваха: Не може ли другояче?, Той каза: „Ако аз река да постъпвам като вас, ще бъда като вас; ако река, че не познавам Бога, това не е Истина. Който казва, че познава Бога, а не постъпва добре, той не Го познава.”
Добрата постъпка е начало на Любовта; щом любиш, ти ще постъпваш добре. Някой казва, че се е запалило сърцето му. Не гори, а дими сърцето му, както дими запаленият тор – и това наричат Любов! Не се лъжете с димящи работи, никаква Любов не е това. Като духне вятър, димът отива на север, после на юг и цялата стая се пълни с дим, хората трябва да излязат навън. Ако образуваш духовен дим, трябва да излезеш вън от тялото си. Не ви казвам да напуснете вашите възгледи, но проверете това, което ви говоря. Вие мислите, че сте на прав път с вашите разбирания. За вас сте прави, но вашите въжета, образувани от постъпките ви, са тънки и по-нататък не можете да минете, те не издържат.
Има една връзка, която свързва две добри постъпки една с друга, и няма сила, която може да я скъса. Най-силната връзка между тях са добрите постъпки на човешкия дух. Ако е въпрос как трябва да разбирате това, всеки от вас знае как да гледа нещата. За да видим един предмет, ние трябва да насочим погледа си към него. И астрономите, за да видят някоя звезда, отправят тръбата към небето под известен ъгъл, в направление точно определено, и по този начин виждат добре и ясно. Инструментът, с който можете да виждате ясно, е добрата ви постъпка; без това условие нищо не можете да видите.
Добрата постъпка е най-силното оръжие, с което можете свободно да разполагате, а ние я оставяме на заден план. Казваме: „Духът Божи, като дойде, ще направи това“. Как ще го направи? – „Бог ме обича.“ Добре, съгласен съм, че Бог те обича, а ти си сиромах; Бог те обича, а ти си болен, невежа – тогава какво разбираш под тази Любов на Бога? Всички недъзи са се струпали на теб, а ти поддържаш, че познаваш Истината. Защо при голямото богатство на Бога ти се намираш в окаяно положение? А можете да говорите много на хората, че трябва да постъпват добре. Не може да говориш на другите как да постъпват, ако ти сам не постъпваш добре. Че кой не говори за Любовта?
Любовта започва с буквата Л. Щом видите тази буква, знаете, че ще напиша думата Любов. Говориш на някого за Любовта и умствено повтаряш тази дума няколко пъти; това не е достатъчно, ще направиш една постъпка на Любовта. Коя е първата проява на Любовта? Казваш: „Ще прегърна този човек от Любов“. Мислиш ли, че с прегръдката изявяваш Любовта? Като прегръщаш, ти взимаш нещо от човека; прегръщаш някого, за да го задържиш. И змията прегръща, но нейната прегръдка чупи костите. – „Обичам те, искам да те целуна.“ Кой не целува? Когато вълкът грабва овцата, не я ли целува? Това са стари работи, всичко това се е разкапало и вече не държи, изгубило е цената си. Когато момъкът каже на красивата мома, че иска да я целуне, тя трябва да му отговори: „Стой далеч от мен!“. Ще кажеш, че това е обида. Защо да е обида, кой му е дал право да целува? Ако иска да целува, нека стане Слънце. Слънцето е длъжно да дава светлината си, а ти ще събираш парсата. Само Слънцето има право да целува – то дава живот. Ти го гледаш и го питаш: „Мога ли да целуна тази красива мома?“. Слънцето ще ти отговори: „Ела при мен, откъдето като слънчев лъч ще те изпратя на Земята, да огрееш красивата мома“. Като слънчев лъч, ти имаш право да я прегърнеш и целунеш и след това да си заминеш. Казваш: „Чудна философия! Какво толкова ще стане, ако се целуваме и прегръщаме?“. Хиляди години се прегръщате и целувате, а какво излезе от това? Идеята, която ви занимава, е правилна, но начинът на приложението ѝ е крив. Обичаш някого, но той не е доволен от теб. Правиш му услуги, даваш му пари, но той пак не е доволен. Има богати милионерски синове в Америка, които получават месечно по 1000 долара и пак не им стигат. Синът пише на баща си, че не може да се живее с хиляда долара. Питам: колко синове днес могат да разполагат с хиляда долара месечно? Едва ли ще се намери министър или висш чиновник в България да разполага с такава заплата.
В какво се състои тайната на живота, неговата философия? Вие искате да прогресирате, а питате какво е добрата постъпка. За това не се пита – ще търсиш добрата постъпка като скъпоценен камък. Най-реалното нещо в света е тя. Създаването на света е постъпка на Бога, цялата Вселена е една постъпка на Бога. В индуската философия това се нарича дихание на Бога. Със своята постъпка Бог е дал на хиляди и милиони същества условия да живеят, да се радват и да задоволяват своите нужди. Като казваме, че Бог създаде света, ние разбираме един велик процес. Казваме: „Грандиозна работа е това!“, после се питаме: „Бог ли създаде света, или ангелите?“ и най-после съвсем се объркваме: не можем да обхванем с нашия ограничен ум постъпката на Бога и казваме: „Това е непостижимо!“.
В живота, макар и трудно, може да се постъпва добре. Човек, в когото има дух, може да постъпва добре. Единственото право, което човек има в света, е да постъпва добре. Но не всичко, което върши, е правилно. Ако върши това, което не е правилно, а не върши това, което е правилно, защо не използва своето единствено право?
Казвате, че човек е личност. Според мен, който не постъпва добре, не е никаква личност – личността е резултат на добрата постъпка. Който постъпва добре, живее във виделина; който не постъпва добре, живее в тъмнина – той поставя ръцете на лицето си, да не го види никой, и мисли какво да излъже, за да прикрие престъплението си. И детето, като сгреши, слага ръцете на лицето си, да не го види майка му, и започва да лъже. Имаш право да слагаш ръцете на лицето си само при един случай – когато видиш, че някой върши престъпление. Ако искаш, можеш да гледаш, но знай, че непременно ще поквариш ума си; щом видиш, че някой прави добро, отвори очите си и гледай.
Какво представлява добрата постъпка? Тя е магическата пръчица в човешкия живот. С това аз не искам да ви морализирам, нямам предвид вашия живот. Кой как живее – това е негова работа. Аз гледам на живота като на нещо цяло, неразделно. Като говоря за добрата постъпка, имам предвид новия живот. Беден си, боледуваш и цял ден се оплакваш от положението си. Каквито и болести да имаш, те се дължат на една и съща причина – не постъпваш добре; щом измениш живота си, болестите ще те напуснат. – „Ама страдам.“ Това не ме интересува. Колкото ме интересуват вашите недъзи, толкова ме интересуват и вашите добродетели. Казвам: страдаш, защото не живееш добре; благуваш, защото живееш добре. Когато някой се оплаква пред теб от сиромашията си, знай, че той иска да вземе нещо от теб; в това отношение хората са големи майстори.
Бедният, като срещне богати хора, за да вземе нещо повече от тях, казва, че жена му е умряла, оставила е няколко сирачета. Всъщност той нито е женен, нито деца има, но като пипне парите, отбие се в кръчма да пие с приятели. Това е актьорство, такъв е светът. Този беден е на сцената, следователно има право да играе своята роля.
За да реализираш нещо в действителния живот, ти трябва да знаеш тайната, скрита в сиромашията и в богатството; трябва да разбереш тайната, скрита в твоя дух, в твоята душа, в твоя ум и в твоето сърце – в тези тайни си скрит ти самият. Не може да ги разбереш, докато не направиш една добра постъпка. Не свързвай тези тайни със сегашния си живот. Да се домогнеш до тях значи да придобиеш истинска светлина. Казваш: „Тази светлина ще разкрие нашите недъзи, ще покаже какви сме“. Като ви давам светлина, нямам намерение да ви фотографирам; не се нуждая от вашите фотографии, нито имам какво да уча от тях. Ако съм художник, няма защо да рисувам трънения венец на Христа, но ще поставя този венец на главата си; ще играя ролята на Христа – ще вдигна кръста си на рамото и сам ще го нося. Няма да постъпя като оня италианец, на когото дошла идеята да носи на гърба си 27 кг тежък кръст и с него отишъл в Рим, да се представи на папата. Какво е казал папата за него – не зная, но един английски кореспондент се произнесъл: „Християнството не се проповядва с големи кръстове, а с Любов, със съчувствие и с милосърдие към страдащите“.
Сега и вие се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е реклама, вие искате да отидете с тях при папата. Аз не се интересувам от вашите големи и тежки 80-100 килограма кръстове. В дадения случай аз се интересувам от добра постъпка. Може да бъдете красиви, богати, да имате богатството на Йов – говеда, овце, камили; може да сте изобретили нещо; много неща може да сте направили, но ако нямате добра постъпка, нищо не сте направили – това е магията на живота. Всички останали работи, вън от добрата постъпка, са лесно постижими. Щом нямат такава постъпка, всичко останало ще рухне.
Да ви определя в какво седи добрата постъпка. Отиваш в един дом, където има всичко, но огнището не е запалено; има една празна стомна, има чувал с брашно и фурната е налице. От твоя страна е нужно да проявиш добрата постъпка, а именно: ще донесеш вода от чешмата, ще запалиш огъня, ще омесиш от брашното един хубав хляб и ще го опечеш във фурната. Значи, докато домакините са на работа, ти ще приготвиш яденето и всички заедно ще се нахраните. С твоята постъпка ще бъдеш добре приет в този дом.
Следователно от вас се искат три неща: да донесете вода, огъня да запалите и да опечете хляба – това е философията или магията на човешкия живот. Ще мислите какво означават огъня, водата и хлябът.
Петър Дънов
Лекция, 24 май 1933 г., София, Изгрев
Източник: bialobratstvo.info
Изображение: Петър Дънов-Библиотека