Люби ми се русо момче ♥ Петя ДУБАРОВА

Люби ми се русо момче. Някое русо, с мека коса, с високо, красиво и ръбато тяло, с момчешки черти, но най-вече русо. За да ме целуне, трябва да се попревие /или пък аз да се кача на столче/. И в цялата история най-важни са устните – момчешки, нежни, но все пак нещо мъжко, много милващи и много желаещи – такива, каквито могат да бъдат единствено устните на момчета…

После – носът – правилен – съвсем правилен, без никакви излишни подробности, просто идеален. Очите – сини, леко присвити, желаещи, коси – казах вече – меки – много меки. Тялото слабо, но не прегърбено, жилаво, с малък таз, доста широки рамене, съвсем, съвсем леко изкривени крака – достатъчно дълги, за да ги харесвам. А, да! Ръцете! Щях да забравя ръцете!

Ръцете са момчешки, с нежен досег, понякога доста търсещи, но никога грубо властни – просто галещи. Когато ме целува, едва докосва уж устните ми, а интересното е по-надълбоко, т.е. по-навътре.

Когато сме заедно, всъщност съм желаела това много, а просто съм забравила. Да, в това съм сигурна – той също желае, но всичко това е някак неосъзнато и от двамата. Едва когато се разделим, се сещам и така – до следващата среща. Когато се срещнем – отново – виновно забравяме. По това разбирам, че ме обича.

Когато ме докосва, лицето му добива съвсем момчешки израз – някак нежен доверчив, искрен и милващ, тайно желаещ, открито обичащ. И накрая – пред морската градина – смутен, объркан по момчешки, и разбира се – пред любовно обяснение.

Но какво съм почнала да пиша за него – първо, тетрадката ми няма да стигне и, второ – нощта. Пък предстоят ни толкова много дни и нощи, че няма нужда повече сега. И утре е нощ. Само любов, щастие и добро желание да има.

24.01.1979

От личния дневник на Петя Дубарова

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK