За мустаците ~ с възхита ~ от виртуозния майстор на късия разказ

Ги дьо Мопасан (1850 ~ 1893)

Наистина мъж без мустаци не е вече мъж. Не обичам много брадата. Тя винаги придава занемарен вид, но мустаците! О, мустаците са необходими на всяко мъжествено лице. Не, ти никога не би могла да си представиш колко много допринася тази малка четчица от косми върху устната за външния вид и… за… съпружеските отношения. Сума мисли ми хрумнаха по този въпрос, но почти не смея да ги изложа писмено. С удоволствие ще ти ги кажа… на ухото. Тъй мъчно се намират думи, за да се изразят някои неща!

Да, в мига, когато моят мъж дойде обръснат, разбрах, че никога не бих имала слабост към някой пътуващ актьор или към някой проповедник, пък бил той и самият отец Дидон, най-съблазнителният от всички проповедници! А по-късно, когато останах насаме с него (с моя мъж), стана още по-лошо. О, скъпа Люси, никога не позволявай да те целува мъж без мустаци! Неговите целувки нямат никаква сладост, никаква, никаква! Липсва очарованието, пухкавостта… и пикантността, да, пикантността на истинската целувка. Мустаците са все едно подправката на целувката.

Представи си, че ти лепнат на устата сух или влажен пергамент. Това е то целувката на бръснат мъж. Не си струва труда, уверявам те!

На какво се дължи очарованието на мустаците, ще попиташ ти? Знам ли самата аз? Преди всичко те те гъделичкат по прелестен начин. Усещаш ги пред устата си и изпитваш сладостен трепет по цялото си тяло, чак до върха на пръстите. Те те галят, предизвикват тръпки по кожата ти и прелестна възбуда на нервите, карат те да викаш: „Ах!“, като че умираш от студ.

Ами по врата? Усещала ли си някога допир на мустаци по врата? Той те опиянява, възбужда, плъзга се по гърба ти, стига чак до върха на пръстите ти. Ти се гърчиш, разтърсваш рамене, отмяташ назад глава; ще ти се едновременно и да бягаш, и да стоиш там. Божествено и вълнуващо нещо! И толкова приятно!

Един любещ съпруг, който те обича, но така, напълно, умее да намира много местенца, където да скрие своите целувки, местенца, за които никога не бих се сетила сама. Добре, но без мустаци тези целувки губят също голяма част от сладостта си, за да не кажа, че стават едва ли не неприлични. Обясни си го, както щеш! Ето каква причина изнамерих аз: уста без мустаци е сякаш гола, както тяло без дрехи; дрехите са винаги необходими, макар и съвсем малко дрехи, ако искаш, но те са необходими.

Създателят (не смея да спомена друго име, като говоря за такива неща), създателят се е погрижил да забули всички кътчета на нашата плът, където се приютява любовта. Обръснатата уста ми напомня изсечена гора около извор, където хората са се отбивали да утолят жаждата си и да поспят.

Няма любов без мустаци!

Мустаците са нещо съществено и от друга гледна точка. Те определят изражението на лицето. Те му придават кротък, нежен, груб, страшен, гуляйджийски или предприемчив вид. Брадатият в истинския смисъл на думата мъж, който си оставя всички косми (о, каква грозна дума!) по бузите, никога не може да изглежда изтънчен, защото чертите на лицето му не се виждат. Формата на челюстта и на брадичката са много красноречиви за един наблюдателен човек.

Мъжът, който носи мустаци, запазва едновременно и изтънчеността, и индивидуалността си.

Колко различни могат да бъдат мустаците! Ту вирнати нагоре, къдрави, кокетни, влюбени като че ли преди всичко в жените.

Ту засукани, остри като игли, заплашителни, предпочитащи виното, конете и сраженията.

Ту огромни: увиснали, страшни, прикриващи обикновено превъзходен характер, доброта, която граничи със слабост и нежност и стига до свенливост.

Независимо от всичко това аз обожавам мустаците главно защото те са наистина френски. Те са завещани от нашите деди, галите, и са останали нещо като отличителен белег на националния ни характер.

Те издават напереност, дързост, влюбчивост.

Потапят се така мило във виното и са така изящни, когато мъжете се смеят, а широките, обрасли с брада челюсти си остават тежки, каквото и да правят.

Из „Мустаците” (La Moustache)
Снимка: Ги дьо Мопасан (1850-1893); goodreads.com