Жена, която не умее да влияе на мъжа си, е гъска. Жена, която не иска да влияе - светица | Мария фон Ебнер-ЕШЕНБАХ

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 3 снимки

Родена през 1830 г. в Моравия, баронеса Marie Freifrau Ebner von Eschenbach е австрийска писателка и драматург, добила слава като автор на множество крилати фрази, афоризми, психологически романи и повести. Считана за първата съвременна немскоезична писателка, талантливата аристократка впечатлява с тънкия хумор на произведенията си и живото социално чувство, което рисува противоречията на обществото, в което живеем.

(1830 ~ 1916)

Да кажеш това, което мислиш, понякога е величайша глупост, а понякога – величайшо изкуство.

Има хора в стил барок: много красиви детайли, но като цяло – безвкусица.

Привързват ни към живота тези, на които служим за опора.

Най-сигурният начин да се сдобиеш с авторитет пред хората е като им служиш.

Бъди винаги господар на своята воля и роб на съвестта си.

За да бъде пълно великодушието, в него трябва да има и капка лекомислие.

В младостта си мислиш, че най-малкото, което можеш да очакваш от другите, е справедливостта. В зряла възраст се убеждаваш, че това е най-голямото.

Днешните хора са родени само за да порицават. От целия Ахил те виждат само петата.

"Най-умният винаги отстъпва" – каква велика мисъл! Тя обяснява причината за господството на глупостта в света.

Критичността може да те направи философ, но само вярата може да те превърне в апостол.

Умната жена има милиони природни врагове: всички глупави мъже.

Благородното "Не искам" няма по-лош враг, от страхливото и лъжливо: "Само да бях поискал!..."

Нищо не изпускат толкова често и толкова безвъзвратно, както възможностите, които се срещат всеки ден.

Дори и най-необикновеният човек е длъжен да изпълнява най-обикновени задължения.

За да влезеш в доброто общество, трябва да носиш фрак, мундир или ливрея.

(Marie von Ebner-Eschenbach with her husband, c. 1865)

Доверието е мъжество, верността – сила.

В доброто вярват само тези малцина, които го вършат.

Мнението на художниците за нас обикновено съвпада с нашето мнение за техните произведения.

В нещастието често отново добиваш спокойствието, отнето ти от страха пред него.

Искрените приятели са твърде малко, а и търсенето им не е голямо.

Малките нещастия в живота ни помагат да се справим с цялата му мизерия.

Скучната книга има тази хубава страна, че приспива и критиците.

Всички дългове се връщат, макар и не винаги от тези, на които сме ги предоставили.

Не търсете от жените правдивост, докато възпитавате в тях увереността, че основната цел на живота им е да се харесват.

Всички разочарования са нищожно малки в сравнение с разочарованието от самия себе си.

Всяко знание започва със съмнение и завършва с вяра.

Който не може да си откаже ни едно удоволствие, никога няма да разбере какво е щастие.

Въображаемите недъзи са неизлечими.

На много думи им се е наложило дълго да бродят пешком, преди да станат крилати.

Най-лошият враг на правата са привилегиите.

(Betty Paoli, Marie von Ebner-Eschenbach, Ida von Fleischl-Marxow)

Да встъпиш в брак по разум, в повечето случаи означава да използваш целия си разум, за да извършиш най-безумната постъпка, която може да бъде извършена.

Който вижда само онова, което иска да вижда, е достигнал до духовна слепота.

Навикът е по-дълготраен от любовта и често надживява дори ненавистта.

Добродушието е най-обикновено качество, но добротата е най-рядко срещано достойнство.

Много често изискваме от другите да бъдат добродетелни – само за да не ни пречат на нас да бъдем порочни.

Докъдето се простира твоята способност да се налагаш над себе си, дотам се простира и твоята свобода.

Най-голяма снизходителност оказват на човека, от когото са се отчаяли.

Дори след поражението, след поредното падение, отново се вдигни се устреми напред и нагоре! Или ще се разбиеш, или ще ти пораснат криле...

Който не знае нищо, е принуден да вярва на всичко.

За нищо не сме така благодарни, както за благодарността.

И най-скромният човек има за себе си по-високо мнение, отколкото най-близкият му приятел.

Колко трудно е да признаем достойнствата на онези, които не признават нашите собствени достойнства!

Лош е онзи възпитател на деца, който не помни своето детство.

Мнозина, осъзнали своя недостатък, не считат повече за необходимо да се отказват от него.

На хората с големи добродетели не се прощават лесно и малките пороци.

Наивните мъже са повече от наивните жени.

"Не може да се помогне на всички" – казва безсърдечният, и не помага на никого.

Ние се научаваме да чакаме спокойно, едва когато няма вече какво да очакваме.

Опасявай се не от тези, които спорят, а от онези, които избягват спора.

Това, което ни се иска, винаги ни се струва необходимо.

Който владее мига, владее живота.

Снимки: commons.wikimedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK