Спасението означава освобождение от злото ╫ Папа Йоан ПАВЕЛ II

(1920 ~ 2005 )

За любовта

"В името на Христос аз ви казвам, че трайната любов още е възможна. Това е цял проект на Бога за семейното огнище. Проектът за брачна любов, ако това е вашето призвание, е много красив: той отговаря на призива на Бог, който е създал човешкото същество като "мъж и жена". Но брачната любов се научава ден след ден. И в това вие имате вашата отговорност… Времето на приятелството, на годежа е време на стажуване. Не го пропилявайте. Постарайте се отсега да се подготвите за такъв ангажимент.

Не бъркайте преждевременния опит за удовлетворяване на страстта с ясното себеотдаване в любов завинаги. Пожелавам ви голямото щастие да създадете пред Бога, посредством светото тайнство на брака, една двойка, в която всеки съпруг и съпруга се стреми към щастието и доброто на другия и не се бои, заедно с другия, да даде живот според плана на Бога. Точно от такива семейства ще се реформира тъканта на обществото, новият свят, към който се стремим."

1986 г.

За доброто и спасението

Избрано от книгата "Да прекрачиш прага на надеждата" – Папа Йоан Павел II отговаря на въпросите на Виторио Месори.

Както се знае, в съвременната култура за нас, "обикновените хора", съществува опасност да не разберем истинското и дълбокото значение на християнската същност. Бих искал да попитам: какво именно означава за вярата "спасението"? Как да разбираме това, което говори Ваше Светейшество, че "спасението" е самият корен на християнството?

Спасението означава освобождение от злото. Става въпрос не само за общественото зло, каквото е несправедливостта, поробването, експлоатацията, не само за болестите, катастрофите, стихийните бедствия, но и за всичко, което в историята на човечеството се нарича нещастие.
Да спасиш, значи да освободиш от радикалното, крайното зло. Такова зло не е само самата смърт. Смъртта вече не е такова зло, щом след нея идва възкресението. А възкресението дойде чрез Христос. Чрез Христос смъртта престана да бъде крайно зло – остана подчинена на силата на живота.

Светът няма такава мощ. Светът може да усъвършенства своите терапевтични техники в различни области, няма силата да избави човека от смъртта. И затова светът не може да бъде за човека извор на спасение. Само Бог спасява, избавя цялото човечество чрез Христос. Самото име Исус, Йешуа, "Бог, Който спасява", говори за това избавление. Това име са носили различни израилтяни, но може да се каже, че то е чакало Този единствен Син на Израил, Който трябваше да потвърди Своята истина "не Аз ли, Господ? И няма друг Бог освен Мене – Бог праведен и Който да спасява, няма освен Мене" (Ис. 45:21).

Да спасиш, значи да освободиш от радикалното зло. Такова зло е не само постепенното унищожаване на човека с течение на времето и крайното му унищожаване чрез смъртта. Такова зло, още по-радикално, е отхвърлянето на човека от Бога, т.е. осъждането на вечни мъки като последица от отхвърлянето на Бога от страна на човека.

Осъждането е противоположно на спасението. И едното, и другото се свързва с предназначението на човека за вечен живот. И едното, и другото се основава на това, че човешкото същество е безсмъртно. Преходната смърт не може да унищожи предназначението на човека за вечен живот.
А какво е това вечен живот? Това е блаженството, което идва от единението с Бога. Христос казва: "А вечен живот е това, да познават Тебе, Единого Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Исус Христа" (Иоан 17:3). Единението с Бога става чрез виждането на Бога "лице в лице" (1 Кор. 13:12). Това виждане се нарича "блажено", тъй като в него се съдържа последното сбъдване на стремежа на човека към истината. Вместо всички части от истината, до които човек стига по пътя на преднаучното и научното познание, виждането на Бога “лице в лице” означава радост от абсолютната пълна истина. По този начин стремежът на човека към истината в крайна сметка е осъществен.

Но спасението не свършва с това. Като опознае Бога "лице в лице", човекът среща абсолютното пълно добро. Интуицията на Платон за идеята за доброто намира в християнството своето надфилософско и последно потвърждение. Тук не става въпрос за обединение с идеята за доброто, а за обединение със самото Добро. Бог е това Добро. На Младежа, който попитал: "Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?", Христос отговаря: "Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог" (Марк 10:17-18).

Бог като съвършено добро е съвършен живот. Животът е в Него и с Него. Този живот няма граници във времето и пространството. Това е “живот вечен”, участие в живота на самия Бог. Животът на самия Бог се осъществява в предвечното единство на Отца, Сина и Светия Дух. Догмата за Света Троица именно изразява истината за вътрешния живот на Бога и ни подканва да я приемем. Човек чрез Исус Христос е призван и чрез Него е доведен до това участие.

Именно това е вечният живот. Смъртта на Христос е животворна, защото позволява на вярващия да участва в Неговото възкресение. Самото възкресение е откровение на живота, което се потвърждава извън границите на смъртта. Преди смъртта и възкресението Си Христос възкреси Лазар, а преди това се състоя знаменателният разговор със сестрите му. Марта казва: "Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми". Христос отговаря: "Брат ти ще възкръсне". Марта: "Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден". Христос: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре ще живее" (Иоан 11:21, 23-26).

Тези думи при възкресението на Лазар съдържат истината за възкресението на телата чрез Христос. Неговото възкресение, Неговата победа над смъртта обгръща всеки човек. Призвани сме към спасение, а това значи, че сме призвани да участваме в живота, обявен чрез възкресението на Христос.

Ап. Матей казва, че възкресението трябва да предхожда съда според постъпките от любов или тяхното пренебрегване. След съда праведните получават вечен живот. Съществува също и друга участ – вечни мъки, това не е нищо друго освен решително отхвърляне на Бога, решително скъсване на единството с Отца, и Сина, и Светия Дух. По-скоро човек отхвърля Бога, отколкото Бог – човека.

Издание на "Християнска библиотека" на Фондация "Комунитас"

Снимки: in.com, pinterest.com, joebricereview.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK