„За него научните интереси бяха над всички човешки интереси... Останалите им бяха подчинени, материалните имаха най-малко значение.” ~ ХУМБОЛТ за себе си

(Alexander von Humboldt by Eduard Hildebrant, 1856)

Шестстотин тридесет и шест книги – изследвания, трактати, тежки томове от по няколко стотин страници. Книги по геология, география, минно дело, метеорология, астрономия, физика, химия, физиология, зоология, сравнителна анатомия, археология, етнография, история, политическа икономия. Книги за Вселената, за солените извори и за флората на скалните лишеи. Целият кръг от знания за Земята и за света. Цяла библиотека. Колко учени са я създавали? Странен въпрос! Кой пише библиотеки? Десет... двадесет автори... Но тези книги имат един автор. Това е почти безпримерен паметник на човешкия труд. Биографите писаха за този човек. „Остава изумително и непонятно как е можал да побере в себе си такава маса знания и да не бъде смазан от тях.” „Той е един от гигантите, които понякога ни изпраща провидението, за да даде мощен тласък на човечеството...”

Съдбата на Александър фон Хумболт е необикновена. Необикновени са и превратностите на тази съдба. Той достигна слава, каквато едва ли някой от учените е имал приживе. В негова чест се правеха медали. В прозаични и стихотворни оди се изказваше увереност, че слънцето на Хумболт вечно ще сияе на небето на науката и човешката култура. Неговото име носят планини в три части на света, езеро и река в Америка, ледник в Гренландия, студено океанско течение край бреговете на Перу, няколко вида растения, минерал и лунен кратер. Над тритомната му биография, „пръв опит” за преглед на направеното от него, се трудиха единадесет най-крупни специалисти, защото на нито един човек не е по силите сам да обхване дейността на универсалния гений. Той умря. Отзвучаха и тържествата, с които бе отбелязана стогодищнината му. И почти веднага нищо не остана от тази гръмка слава... И тази внезапна, пълна забрава е не по-малко поразителна, отколкото фанфарите, докато той беше жив. Сякаш науката, за която Хумболт бе работил и където, както се смяташе, вековете не ще заличат следите му, отблъскваше спомена за него, за работата му и за всичките му открития. „Хумболт ли? Ах, да: наивните времена на естествознанието...” Така с усилие си спомняха за този, когото доскоро наричаха „втори Колумб” и дори още по-пищно – „Аристотел на деветнадесети век”.

Биографите на Хумболт подчертават няколко негови отличителни черти в характера: неудържима жажда за труд (той е „черноработник” в науката, който за разлика от повечето „натурфилософи”, разчитащи на „чиста интуиция”, сам добива невъобразимите купища факти); сурова самодисциплина и ефективна самоорганизираност; изключителна способност за обобщаване и най-широка разностранност и „всеобщност” на интересите; доброжелателност и великодушие (често и щедрост) към младите в науката; естетическо чувство – в изследванията и в усещането за красотата на заобикалящия свят („всеобща хармония на формите”); удивителна творческа продуктивност. Необикновената за човек ежедневна натовареност и умствено напрежение не отслабват физическите и духовни сили на Хумболт. Сякаш природата е направила за него изключение и му е дала шанс да работи пълноценно до края на дните му... На 24 февруари 1957 г. той получава лек апоплектичен удар, но без усложнения. Две години по-късно, през април се простудява и без страдания и в пълно съзнание умира – датата е 6 май 1859 г. На масата му намират къс хартия, на който Хумболт е написал: „Така се свършиха небето и земята с всичкото, което е в тях.” Но това е началото на безсмъртието на един гений, който продължава да живее чрез идеите си...

Вадим Сафонов „Александър фон Хумболт”, 1986

(Alexander von Humboldt,1843, by Joseph Karl Stieler)

Всяка истина преминава през човешкия ум през три стадия: отначало – „Каква глупост!“. След това - „Тука има нещо!“. Накрая - „Та кой не го знае това?“

Щастието ни зависи в по-голяма степен от това, как посрещаме събитията в живота си, отколкото от природата на самите събития.

Дълг на всеки човек е да заеме в живота такова място, което ще му позволи по най-добрия начин да служи на своето поколение.

Природата разкрива своите тайни само пред тези, които могат да ги разберат.

Истинското щастие всеки си изгражда сам, като чрез чувствата си стане независим от съдбата.

Взаимодействието на силите в природата,... цялата тази хармония на природата – ето към какво трябва да бъде устремен винаги моят поглед!

Главната моя подбуда винаги е бил стремежът да обхвана явленията на външния свят в тяхната обща връзка, природата като цяло.” - и създаде концепцията за „всеобщите връзки в света.

Александър фон Хумболт направи повече за Америка, отколкото всички завоеватели, той е истинският откривател на Америка.
Симон Боливар

Хумболт принадлежи към онези хора – немногобройни, творчеството на които с пълна основание може да бъде определено с думата „неизчерпаемо”. А самото това определение предполага времева поливариантност на идеите – основните произведения на Хумболт ще бъдат четени по различен начин от различните поколения.”
И. М. Забелин, 1988 г.

Петър Стефанов, Географски институт на БАН

Картини: libweb5.princeton.edu, en.wikipedia.org; заглавна ~ Julius Schrader (1859)- Baron Alexander von Humboldt (1769-–1859), New York- Metropolitan Museum of Art