Децата имат повече нужда от примери, отколкото от критика ~ Жозеф ЖУБЕР

Мъдрите мисли на прочутия френски юрист, моралист, есеист и автор на афоризми – родил се и отишъл си през май.

(1754 ~ 1824)

Всичко точно е кратко.

Когато виждам съвременните млади хора, аз си мисля, че небето е пожелало да унищожи земята.

Хората уважават добродетелите, но обичат качествата на човека.

Да обучаваш – означава да се учиш двойно.

Да си способен на уважение в наши дни е почти толкова рядко, колкото и да си достоен за него.

Всяко излишество разваля или нравите, или вкуса.

Геният започва прекрасните произведения, но само трудът ги завършва.

Ако не намираш спокойствие в самия себе си, безполезно е да го търсиш на друго място.

Да се възползваш от нечии благодеяния е по-сигурен начин да привържеш човека към себе си, отколкото да му се отплащаш на свой ред.

Ако отдадем живота си на любовта, няма да ни остане време да се жалваме или да се чувстваме нещастни.

Без намесата на необикновен талант всичко прекрасно остава непризнато.

Никога не режи това, което можеш да развържеш.

Възпитавайки детето, трябва да се мисли и за предстоящата му старост.

Богати са тези, които умеят да ограничават желанията си според средствата.

Бъди добър и снизходителен към всички, освен към себе си.

В изкуството полезното трябва да произтича от приятното, а не приятното от полезното. В основата на прекрасните произведения лежи чарът на ума, а не добрите намерения.

Дори и недостатъците могат да се харесват, ако в тях се е проявила душата.

В страстите си ние използваме заложбите, които са ни били дадени за щастието.

Вместо да се ядосвам, че розата има шипове, аз се радвам на това, че наред с шиповете расте и роза.

Тези, които никога не оттеглят думите си, обичат повече себе си, отколкото истината.

Всеки ум има своите утайки.

Снизхождението е присъщо на справедливостта.

Всички градинари живеят на прекрасни места, защото те ги правят такива.

Разбираме земята само тогава, когато познаваме небето. Без духовния свят материалният е само разочароваща загадка.

Всички правила в живописта, поезията, музиката и дори балета преследват и не могат да не преследват една-единствена цел - да доставят удоволствие на ума, без да го обременяват.

Гениални биват наричани хората, които правят бързо онова, което ние правим бавно.

Добрите намерения са нищо, ако не се превърнат в добри дела.

Съществува правото на мъдрия, но не съществува правото на силния.

Изкуството е способността да се види невидимото, да се усети неосезаемото, да се нарисува онова, което няма облик.

Когато твърде много се боиш от това, което може да се случи, изпитваш облекчение, когато накрая опасенията ти се сбъднат.

Можеш да убедиш само в това, в което хората искат да се убедят.

Мъдростта е силата на слабите.

При човека най-хубави са младежките преживявания и зрелите мисли.

На посредственото произведение му е необходим само сюжет. На прекрасното му е необходимо семе, което подобно на растение самò ще даде плод в ума на читателя.

Натъкваме се на най-добрите си мисли, когато търсим най-подходящата дума.

Небето съществува само за тези, които мислят за него.

Някои намират енергия само в покоя, а други – покой само в движението.

Онези, които постъпват строго, където не трябва, не могат да постъпят строго, където трябва.

Правосъдието е правото на най-хитрия.

Преди светът оказваше въздействие на книгите, а сега – книгите на света.

Разумът може да ни подскаже, какво следва да избегнем, и само сърцето ни казва, какво трябва да правим.

Справедливост без сила и сила без справедливост – и двете са жалки.

Суеверието превръща всичко в чудеса.

Ударът на палките на барабана прогонва мислите; ето защо барабанът е толкова обичан в армията.

Очите, вдигнати към небето, са винаги красиви, каквито и да са те.

Изображение: Wikipedia, Listal

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност