„Парите въплъщават едно измамно чувство на сигурност по отношение на вероятността за оцеляване.“
(Old Man with his Head in his Hands ~ Vincent van Gogh, 1882)
Към парите е прикачен невероятно много инвентар. Те са представителни за едно огромно число несвързани една с друга теми. Усложненията, които може да предизвика инвентарът около парите, са накарали някои хора и движения да отричат и проклинат парите като олицетворение на самото зло. Парите не са коренът на всяко зло. Дори любовта към тях не е коренът на всяко зло. Коренът на всяко зло е огромният стремеж на човек да оцелее, да има право, да не дава право на другите, да се налага и да използва. Парите просто могат да бъдат много лесно съчетани в този процес.
Първоначално не е имало пари. Те са изобретени от разсъдъка, за да представят предметно притежание. Първите пари са били стоките. По-късно се е оказало практично парите да са компактни и лесни за транспортиране. В някои части на света все още се използват платежни средства, като напр. яйца, миди, кожи и т.н. Накрая са били установени приблизителни равенства, за да се възпроизведат стойностните отношения на различните платежни средства.
Човешкият разсъдък никога не се чувства сигурен и доколкото познаваме миналото, хората винаги са се страхували, че няма да оцелеят. Понякога този страх е бил оправдан, но най-често, докато фактите говорят в подкрепа на оцеляването, разсъдъкът като подивял се занимава с неоцеляването. Преживяването на сигурно оцеляване е било трудно постижимо в човешката история. Ето защо парите придават на собственика си едно измамно чувство на сигурност по отношение на вероятността за оцеляване. Хората започнали да ламтят за пари и в своята алчност дали власт в ръцете на ония, които ги имали – с надеждата да спечелят благосклонността им и така да увеличат собствените си шансове за оцеляване.
Ако внимателно разгледате тези предположения, ще видите, че те са съвършено абсурдни и нелогични. Все едно. Хората предпочитат да се чувстват сигурни пред това да използват здравия си човешки разум. Когато става въпрос за пари, хората нито се чувстват сигурни, нито са разумни.
Разсъдъкът създава илюзията, че Аз-ът е несъвършен, че не цялостен и достатъчен. По-нататък той обявява, че предмети могат да направят Аз-а пълен и завършен. Парите представят предмети, затова разсъдъкът се стреми към пари в усилието да създаде преживяване за пълнота и завършеност. Но той никога не признава пълнотата. Щом забележи, че все още съществува чувство на незавършеност, той иска още повече пари. От това той по нелогичен начин заключава, че самите пари са причината за това чувство за незавършеност.
Поради вяра в тази безсмислица, хората раздават всичките си пари, само за да открият, че все още са неудовлетворени. Вижте, да сте удовлетворени и да преживявате завършеност няма общо с нищо друго, освен с удовлетворение и завършеност.
Това не се постига с повече пари. Не се постига и с по-малко пари. Удовлетворението е за една много избрана група хора: онези, които са готови да бъдат доволни. От тях няма много.
(The Poor and Money ~ Vincent van Gogh, 1882)
Печеленето на пари няма да засили нито на косъм вашето чувство за завършеност. Обаче не ви казвам да не играете играта на парите. Да живеете в този свят означава, че дори ще е много трудно да не я играете. Бих искал само да знаете какво можете да очаквате от парите и какво не. Ще разгледаме някои схващания за тях, които не носят нищо. След това ще се обърнем към други, които носят нещо.
Не носи нищо да мислите, че поради богатството или бедността си сте по-добре от който и да е друг. Никой няма полза от това. Да сет огорчени от финансовото си положение не помага нито на вас, нито на другите.
Не носи нищо да развивате убеждения по отношение на това, какво ви причиняват „ония“ на паричния сектор. Всичко, което ще имате тогава, е един куп основания, вместо това, което казвате, че искате да имате.
Не носи нищо да се надявате родителите ви да продължават да ви дават пари, когато вече сте възрастен. В края на краищата все някога ще трябва да постигнете яснота по въпроса, така че не е грешно да го направите рано, вместо късно.
Да гледате на парите като на цел сама за себе си, не върви. Парите са студени. Те няма да ви обичат и със сигурност няма да ви топлят нощем.
Ако искате пари, вземете си. Има планини от тях и техниките за придобиването им са основно документирани. В света няма недостиг на предмети. Ако искате да имате предмети, а ги нямате, трябва първо да преживеете отговорността за състоянието си, преди да го изясните.
Изучаването на правилата за законно придобиване на пари е на ваше разположение по всяко време. Ако смятате, че искате да имате пари, а не изучавате правилата, тогава мога да заключа, че предпочитате да се оплаквате и мърморите, вместо да имате пари.
За да разберете парите, трябва да се олекотите, като хвърлите своите системи от вярвания за тях. Парите ще са проблем за вас, докато не оставите позициите си и не видите възможността, че може би нямате право с вярванията си за парите. Дори за парите е валидно, че можете да проправяте пътя си само чрез облекчение/просветление.
Впрочем, с парите може да се борави лесно: харчете по-малко, отколкото получавате и получавайте повече, отколкото харчите. Вие не сте парите си, затова оставете ги да ви служат, а не обратното.
Изображения: Van Gogh Museum, Wikimedia Commons