В най-тъмния си час сме готови да анализираме най-дълбоко себе си ~ Робин ШАРМА

Робин Шарма, магистър по право и бивш адвокат, е сред водещите световни експерти по лидерство, себевладеене и постигане на елитно представяне във всяка област. Автор е на седем международни бестселъри, защото притежава редкия талант да пише книги, които са едновременни приятни за четене и в състояние да променят живота ви. В "Открийте съдбата си" Шарма осъществява вълнуваща колаборация между дълбока мъдрост и практически житейски уроци, които водят до мощен начин за самопробуждане, разкриват тайната на безкрайната радост и директния път към личната свобода.

Получаваме от живота не каквото искаме, а каквото сме.

Бъдете уверени, че зимата на болката ще отстъпи място на лятото на радостта, също както светлите утринни лъчи винаги разпръскват нощния мрак.

Открих, че болката и неприятностите са мощни средства за насърчаване на личностното развитие. Нищо друго не може да ви помогне да учите, да се развивате и да еволюирате по-бързо. Нищо друго не ви предлага по-голяма възможност да възвърнете истинската си сила като личност. Повечето хора го възприемат като негативно преживяване. Това е чисто предубеждение и зад тази заблуда се крие чист страх. Всъщност страданието настъпва, когато се случи нещо, което не желаем. То идва, когато животът ни сервира нещо неочаквано, някакво ново условие. А появата на ново условие в живота ни, било то болест, загуба на любим човек или финансови несполуки, означава, че трябва да се променим и да се откажем от старото, да се пуснем на брега, в който сме се вкопчили. От нас си изисква да се откажем от очакванията си, а такъв отказ за всеки човек е страшен. Страхуваме се да изоставим безопасния пристан на познатото и добре известното. Не желаем да пътуваме към непознати места, накъдето понякога ни води животът. Самата мисъл, че трябва да направим това, ни плаши. Зад всяка съпротива срещу новото стои страхът.

Но няма от какво да се страхуваме. Нашата вселена е много по-дружелюбно място, отколкото предполагаме. Лодката, която никога не напуска пристанището, никога няма да се разбие. Но не за това са направени лодките. По същия начин човек, който никога не се осмелява да навлезе в неизвестното пространство от своя живот, никога няма да пострада – но не за това са направени хората. Направени сме, за да се развиваме, като пътуваме към неизвестните пространства на своя живот. С вътрешната си мъдрост ние съзнаваме тази истина и виждаме истинската същност на промяната и страданието: грижовен доктор, който идва, за да излекува болните части на нашия аз.

Вкопчването в безопасните брегове в живота означав, че човек е избрал да стане пленник на страховете си. Възможно е да храни илюзията, че е свободен, като продължава да живее в кутията, в която се е превърнала живота му, но повярвайте ми, тя е точно това: илюзия – лъжа, която повтаряте на себе си.

Куражът не е отсъствието на страх, а готовността да преминете през страховете си, стремейки се към важна за вас цел. Докато живеете в безопасно пристанище, вкопчени в познатото, вие сте сред живите мъртъвци. Когато се осмелите да навлезете в неизвестното и да изследвате непознати територии, ще се върнете към живота и ще усетите как сърцето ви бие отново. Помнете, от другата страна на страховете си ще откриете своята съдба.

Вярно е, че в най-тъмния си час сме готови да анализираме най-дълбоко себе си. Докато животът ни е добър, живеем повърхностно. Много не се замисляме. Но когато попаднем в бурно море, отстъпваме малко назад и се мъчим да разберем защо нещата са се развили по този начин. Нещастието обикновено ни настройва на по-философска вълна.

Без философия най-вероятно на смъртното си легло ще се питаш: „Дали целият ми живот не беше лъжа?“

Вашите рани трябва да се превърнат във вашата мъдрост. Точно тези неща, които ви носят най-голяма болка, могат да направят живота ви по-хубав.

Повечето хора не откриват как да живеят, пред да дойде време да умрат – и това е жалко. Повечето хора прекарват най-хубавите си години в гледане на телевизия сред четирите стени на стаята си. повечето хора умират на двадесет и биват погребани на осемдесет. Умолявам ви, не допускайте това да се случи и с вас.

Трудно е да се повярва, че живеем в свят, където повечето хора предпочитат да следват тълпата и да постъпват така, както постъпват всички други, вместо да изживеят мечтите си. Едно от нещата, за които човек най-много съжалява в края на живота си, е, че не е изживял мечтите си.

В живота има само един провал, и това е провалът да не опитваш.

Миналото е гробище и е безсмислено да прекарваш живота си в гробище. Всеки край означава ново начало. Или, казано по друг начин, не можеш да вървиш напред в живота, ако през цялото време се взираш в огледалото за задно виждане.

Онова, което си в настоящия момент, не е онова, което наистина си. То е по-скоро някой, който си станал в резултат от съществуването си в този свят.

При едни хора цялата история се състои в това, че са жертви. Те са такива, каквито са, поради детството си или поради мястото, където са израснали или поради лошите неща, които са им се случили. Прекалено много хора в днешния свят са професионални жертви. Защото да играеш ролята на жертва е лесно. Не се налага да поемаш никаква отговорност за начина, по който изглежда животът ти. Имаш възможност да обвиняваш всички останали за неуспехите си. И не ти се налага да погледнеш към себе си и да направиш необходимите промени. Но когато играеш ролята на жертва, ти отстъпваш силите си на онова, което твърдиш, че те е превърнало в жертва. Това е едно много безсилно съществуване.

Животът ти е като трилър, приятелю мой – половината от удоволствието е да не знаеш какво ще ти се случи. Животът е толкова непостоянен, всичко през цялото време се променя и нищо не става така, както си мислиш, че ще стане. Това е приятното в цялата работа. Това е и наградата.

Откажи се от нуждата си да контролираш пътя на своята съдба, защото колкото и да се опитваш, не можеш. Естествено, можеш да вземаш мъдри решения и тези решения ще имат някакво въздействие. Но в крайна сметка не ти контролираш нещата. Ние, хората, сме доста арогантни същества. Вярваме, че сме по-интелигентни от вселената. От тази вселена, която е създала залеза и дъгата. От тази вселена, която е създала звездите и луната. Вярваме, че ние по-добре знаем какво е в наш интерес, отколкото източникът, създал всичко съществуващо. Като си помислиш, това е дори смешно.

Тук сте не само за да си изкарвате прехраната. Тук сте, за да направите така, че светът да живее по-богато, с повече визия, с по-висок дух на надежда и успех. Тук сте, за да обогатите света, и ако забравите тази задача, ще станете по-бедни.

Безкористната помощ е наемът, който плащам, за да живея на тази прекрасна планета.

Щом веднъж се свържеш с някакъв вид висша цел и намериш най-важната си задача, в живота ти ще се влее съответно количество страст и енергия. Тайната да генерираш необикновени нива на страст в живота си се състои в това, да откриеш своята голяма цел. Щом веднъж намериш призванието си, всичко става вълнуващо.

Задължението на всяко човешко същество е не да се самоусъвършенства, а да си спомни истинската си същност.

И никога не забравяй думите на поета Дейвид Уайт: „Душата предпочита да се провали в собствения си живот, вместо да успее в нечий чужд живот“.

Отказът да приемеш призванието за своя най-добър живот означава да обидиш силата, която те е създала.

На смъртното си легло единственият човек, пред когото трябва да отговаряте, е онзи, който виждате в огледалото всяка сутрин. Най-добре е да му бъдете верни.

Много хора изобщо не се замислят върху поведението си, върху качеството и характера на решенията, които вземат, и върху това, какво трябва да подобрят, за да играят възможно най-добре играта на живота. Ако обаче имат желание да се подобрят, някои хора се издигат до фазата, известна като „съзнателната некомпетентност“. На това ниво ученикът все още е некомпетентен, но поне съзнава всичко онова, което не знае и трябва да научи. Будността нараства. А когато будността нараства, можеш да вземаш нови решения. От своя страна, новите и по-добри решения предизвикват позитивни промени.

Човекът достигнал нивото на „съзнателна компетентност“ е изоставил лъжата, която е бил предишния му живот, и ясно съзнава всички предателства, които е извършил към себе си. Напуснал е тълпата и сега живее по собствените си правила, вслушва се в тихия шепот на сърцето си и следва повелите на съвестта си. Но пак трябва да взима ежедневни решения по много съзнателен и преднамерен начин. Все още трябва да обръща много внимание на всичко, което прави.

На нивото на „несъзнаваната компетентност“ човек е изцяло погълнат от настоящия момент. Той изживява майсторски дните си.

И не забравяйте, виждаме света не такъв, какъвто е, а такъв, каквито сме ние.

Снимки: Evercoach, Robin Sharma