Нашата истинска сила се измерва с най-голямата наша слабост ~ Петър ДИМКОВ

За слабостите, успеха, богатството и силните ни страни

Не голямата скръб, големите спънки и лишения, нито големите нещастия, а дребните неприятности, незначителните безпокойства и страхове затъмняват, помрачават живота ни. Всекидневните умирания, тъй да се рече, правят живота ни нещастен.

Твърде мъчно е да се намери честит богаташ – богатството не може да донесе щастие. То премахва стимула на нуждата, който е велик фактор за човешкото развитие. То убива всичко, което може да ни подбуди към въздържаност, пречи ни да се сдобием с власт над себе си и отваря път на разни други съблазни. То отнема стремежа да се трудим, защото други извършват черната работа дори и в бита, а знайно е, че трудът регулира умствените ни сили, поддържа здравето и премахва досадата, бича на богатите. Богатият човек има лъжливо самочувствие, което се гради не на собствените му достойнства, а на съмнителни спекулативни качества. Недоволството е най-големият грях на богатите.

„За живите говори или добро, или нищо”. От колко страдания биха се избавили хората, ако спазват това правило!

Хиляди хора зле са платили, когато са се опитвали да вземат мед от кошера на живота, без да бъдат ужилени.

Най-великата сила е мисълта. Каквото и когато да мислим, ние съграждаме от невидимата материя нещо, което привлича към себе си сили, да ни помагат или да ни вредят според характера на нашите мисли. Затова първата крачка е да управляваме мислите си чрез своя разсъдък. А втората крачка изисква от нас да развием у себе си навик за оптимистична мисъл. Няма лекар, който да премахне болестите на тялото и душата така, като ги премахва радостната мисъл.

Ние сме склонни да се гордеем със силните си страни, а към нашите слабости сме снизходителни и забравяме, че нашата истинска сила се измерва с най-голямата наша слабост.

Хората привличат в своя живот два вида събития – тези, в които вярват, и тези, от които се страхуват – и то много често неосъзнато.

Човекът е като една къща. За да е чиста и спретната, се поддържа не само отвън, а и вътре. Почистват се и се подреждат стаите, за да е чисто, приятно и уютно като си там. А какво правят хората? Сменят дрешките с нови, подстригват си косите и променят прически, слагат герданче и смятат, че всичко е наред. Те не поглеждат безпорядъка в стаичката вътре в тях, изпълнена с обиди, огорчения, неразбиране и страх. Трябва да се изчиства тази стая, за да има здраве и радост.

За хората трябва да съдим по големината на щастието, което създават около себе си.

Великите хора винаги са отивали към триумфа си не по широк път. Техният път е винаги все същият стар път – пътят на прилежанието и настойчивостта.

Решителният човек винаги успява. Сложете на пътя му камъни, за да го спънете, той и тях ще преобърне на стъпала, по които ще възлиза. Вземете му парите – от самата бедност, той ще си създаде подтик към работа.

Да можеше да се убеди днешният младеж, че всичко велико и благородно в историята на света е резултат на безкрайно трудолюбие, неуморно търпение, просто и всекидневно прилежание!

„Бързай полека” казва пословицата. Навикнете да работите спокойно, обличайте се, хранете се, пишете, работете без да бързате. Ако следвате и формулата „всяко нещо с времето си”, ще видите че без да се уморявате, ще достигнете до целта, стига само да постоянствате.

Амбицията е добра, когато преследва благородна цел. Амбицията е осъдителна, само когато е основана на егоизъм и се изразява в прекалено стремление към почести и слава. Такава амбиция е в състояние да увлече човека в големи крайности, да заглуши в него до неимоверност гласа на съвестта.

Човекът е и духовно същество. Какъв смисъл има атлетическата сила, ако духът е джудже, а душата – сляпа? Телесното здраве добива смисъл само чрез духа. А здрав дух има, само когато той е осветен от най-висше разбиране за живота. А то е: човекът като дух е съзнание, чиято яснота се увеличава постоянно, чието просветление става все по-високо; и в това просветление той трябва да съзнае себе си като частица от едно мирово цяло – космоса, и да почувства родство с всички живи твари и с всичко проявено.

Силните хора никога не излизат вън от границите на своята специалност, те не пръскат своята индивидуалност.

Човек, който обладава един талант и който се спира само на една цел, ще извърши много повече, отколкото оня, който има десет таланта и пръска на разни страни енергията си и никога не знае добре, какво трябва да върши.

Един от най-важните уроци на живота е: да се научим да преценяваме вярно нещата. Успехът на един младеж ще зависи от това, дали той знае вярно да преценява истинската цена на всичко, което му предлагат в живота. Който иска да сполучи, не бива да се подлъгва от външността – формите ни съблазняват.

Едно от първите неща, които трябва да извършим през живота си, е да изучаваме природните богатства, вместо да проклинаме съдбата си, защото където и да се намираме, около нас винаги има много повече красота и смисъл, отколкото можем да си представим.

Има съкровища, вложени в сърцето – съкровища от милосърдие, любов към ближния, въздържание, умереност. Човек отнася тези съкровища със себе си зад пределите на смъртта, когато напуща този свят.

Из „Лекуване и хигиена на човешката душа“

Снимки: Петър Димков

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK