Човек обича истински само тези, които обича дори с техните слабости и в тяхната нищета ♥ За любовта от Анатол ФРАНС

Мъдростта на „Пчелица”

Приказката „Пчелица“ на Анатол Франс (1844 ~ 1924) се появява през 1882-та в няколко последователни книжки на френското списание „Ревю бльо“. Писателят споделя, че „Пчелица” не е за разсъдливите души, а ще бъде разбрана единствено от тези, чиито дух е млад и които обичат да мечтаят. Любимият разказвач вярва, че именно наивно сътворените малки драми са необходими за възпитанието на децата, които имат нужда от вълшебства, за да развиват въображението си и да пръскат семената на красотата и добродетелта по света. „Пчелица“ е изградена върху мотиви от френския национален фолклор, в съзвучие с традициите на средновековния рицарски роман и приказките на Шарл Перо. Наситена с ирония и мъдрост, тя среща малките читатели не само с принцове, принцеси и джуджета, а и с обикновени хора с големи и добри сърца. Анатол Франс с хумор разказва за човешките слабости и  възторжено възпява верността, смелостта и саможертвата в името на любовта. Неговата „Пчелица” блести в съкровищницата на световната детска литература, а първият й превод на български език, е направен от Ран Босилек през 1924 година.

За щастието и обичта, с красивите думи на френския писател.

(Anatole France, photographie Claude Aveline,1923)

Като сложи ръката на Жорж в ръката на Пчелица, крал Лок се обърна към народа и изрече със силен глас:

– Малки човечета, деца мои, вие сте свидетели на това, че сега тези двама млади хора поемат задължението един към друг да се оженят на земята. Нека се върнат там заедно и заедно да отглеждат и чакат да разцъфти обичта, скромността и верността, така както добрите градинари отглеждат и чакат да разцъфтят розите, карамфилите и божурите.

Деца мои, не е достатъчно да се обичате много; трябва също да знаете да се обичате. Една голяма любов е наистина нещо хубаво; една красива любов е нещо още по-хубаво. Нека вашата обич да има толкова нежност, колкото и сила; нека нищо не й липсва, дори снизхождението и нека към него се прибави и малко състрадание. Вие сте млади, хубави и добри, но вие сте човеци и дори само поради това сте изложени на много нещастия. Ето защо, ако състрадание не влиза в чувствата, които изпитвате един към друг, те няма да издържат при всички обстоятелства във вашия съвместен живот; те ще бъдат като празничните дрехи, които не ни пазят от вятъра и от дъжда. Човек обича истински само тези, които обича дори с техните слабости и в тяхната нищета. Щадете се, прощавайте си, утешавайте се – ето цялата наука на любовта.

Деца мои, бъдете щастливи, пазете вашето щастие, хубаво го пазете.

(Оригиналнa илюстрация от първото издание на „Събрани съчинения“ на Анатол Франс в Париж, 1925 г.)

Снимки: reference.com, Saint-Cyr-sur-Loire

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK