Всяка нощ е нужно да си задавате простичкия въпрос - преживях днешния ден, сторих ли някому добро? ~ Пьотър МАМОНОВ

И лицата ни, и телата ни – сътворени са според живота ни. Духът твори своята форма.

Поет, музикант, скандалджия и провокатор в миналото, основател на една от най-знаменитите рок-групи на СССР Звуки Му. И още актьор, познат ни от филма на Павел Лунгин Островът (2006), в който играе разкаял се човек. Преди 6 години, за своя 60-годишен юбилей, Мамонов споделя в интервю как е стигнал до духовността и как това е променило живота му.

Как стигнах до вярата? Умирах, загивах, бях на ръба, прииска ми се да живея. Дойде ми акълът. Почнах да спасявам себе си. Първо тялото си. После се замислих за душата. И се оказа доста сложно, защото трябва да преодолееш себе си – кипят бури и страсти - ужас, помощ!  Тогава се молех: „Господи, помилуй!”. Помага. Не помня за миналото си нищо, освен това, че бях пълен идиот. Устремен съм напред. Пред  мен е вечността. През живота си създаваме доброто и лошото. На лицето ми са изписани всичките мои пороци, радости и тъги. И лицата ни, и телата ни – сътворени са според живота ни. Духът твори своята форма. Пияницата има цироза на черния дроб – какво е това, Бог ли го е наказал? Сам човекът си го е избрал! Ако пиех през цялото време, досега да съм умрял. Слава Богу, разбрах, че трябва да спра. Заради пиянството си, пропилях 10-20 години живот. Но важното е, че разбрах!

Всеки човек по пътя ни е ангел. Той ни е помощник, не сме го срещнали случайно. Той или ни изпитва, или ни обича. Друго не е дадено. Имах един случай в младостта си. Пиехме с приятел, разотидохме се много късно. Сутринта звъннах да разбера, как се е прибрал, а отсреща ми казват – падна под влака, отряза му краката. Бедата е непоносима, нали? Отидох му на свиждане в болницата, той ми казва: „Е, ти си добре, а виж ме мен…”, и отви одеялото си, а там… ужас! Той беше горд човек. А стана скромен, весел. Сложи протези, ожени се, четири деца му се родиха, детски писател, щастлив. Ето как Господ изцелява болките на душата физически. Възможното е да не ти се случи такава болка, да продължиш със свойта гордост и да изсъхнеш като кората на дърво. Такъв е трудният, но най-близък път към духовното пречистване.

Животът те налага здраво, но тези удари са лекарство. В тези изпитания ставаме по-чисти. Златото се гори в огъня, за да стане по-чисто. Така и душите наши. Господ не е зъл старец с пръчка, седящ на облак и пресмятащ нашите постъпки. Не. Той ни обича повече от майка, от всички взети заедно. И ако ни дава някакви скръбни обстоятелства, то е, защото са нужни на душите ни.

Защо живеем? Дълги години нямах отговор на този въпрос – тичешком минавах покрай него. Пиех, биех се, живеех с кеф, твърдях: „Аз съм най-важен!”. А истинският смисъл на живота е да обичаш. Това значи да се жертваш, а да се жертваш значи да даваш. Просто е. Това не означава да ходиш в църква, да палиш свещи, да се молиш. Вижте Чечня, 2002 г. – 8 войници, един случайно активира граната. Подполковникът, на 55 години, в черква ни веднъж стъпвал, ни една свещен не палил, неверник, комунист, с 4 деца… с гърди се хвърля върху граната и става на парчета, войниците му всички оживяват, а командирът им – с куршум към Рая. Това е жертва. По-висше от това дадеш живота си за другите няма на тоя свят. Във войната се проявява всичко това. Там всичко е осезаемо, сбито. А в делничния живот е размито. Ние мислим – за добрите дела има и утрешен ден, и след това друг ден…

Бракът е сложно нещо, той е подвиг, равен на монашеския живот. Един човек – моно, монк, монах, а в брака са два пътя. Да виждаш доброто, да се държиш за него – това е единствения спасителен път. Другият човек може много неща да не прави както ти се иска, но в нещо задължително е много добър. Е, точно за това нещо трябва да се хванеш и държиш, а на останалото да  не обръщаш внимание. Любовта не е чувство, а действие. Да измиеш чиниите, да отстъпиш място в автобуса – това е акт на любов. Не може да твърдите кое е християнско, без да го пробвате в живота си. Опитайте да отстъпите, като се обадите на Люда, с която не сте говорили от 5 години, и да й кажете: „Люда, хайде да сложим край на тая история – казах нещо, което не трябваше, ти каза друго… Хайде на идем на кино”. И ще видите, колко хубаво ще бъде! Всичко се връща стократно към вас, душата ви се обновява. Това е истинското щастие. Но за да го достигнем, всяка минута е нужно да мислим, какво да кажем, какво да  направим. Това е съзиданието.

Какво е щастието? Всички искат днес да им е добре, днес да пожелаят и веднага да получат. Всички искат щастие, любов, здраве. Богатство искат. Не  разбирам какво е това. Познавам много богати хора – и всички са нещастни. Нужно ни е да се очистим отвътре, да си пречистим мислите, и е дори много хубаво да останем без пари. Когато имаш много, всеки може да ти го отнеме. Светият дух в душата ти, никой не може да отнеме.

Всяка нощ е нужно да си задавате простичкия въпрос – преживях днешния ден, сторих ли някому добро?

Днес преживявам чудо – всеки ден небето е различно за мен. Нито един ден не прилича на друг. Щастие е, че започнах да забелязвам това. Много съм пропуснал, съжалявам за това. Вътрешно плача заради това. Можеше да бъде по-чисто и по-добре. Един човек каза: „Такива песни си написал, защото много водка си изпил”. Но аз написах песните не благодарение на водката, а преки нея. От висотата на своите 60 години, казвам: не губете нито минута от живота, времето е малко, животът е кратък и в него всеки миг може да бъде прекрасен. И ако някой ме послуша и започне да се старае да живее така – от младите, красивите, - докато още иглата не се е забила във вената, това е победа.

Източник: mamonovpetr.ru, lifeguide.com.ua
Снимки: Чистый Интернет, RE-PUBLIC

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK