Когото ти обичаш в мене е по-добър. Но ти ме обичай и аз ще се постарая да стана по-добър от себе си | Михаил ПРИВШИН

Певец на руската природа и поет-философ – така наричат Михаил Прившин. Син на разорен търговец и градинар, свободомислещ ученик, изгонен от гимназията заради дързост към учител, студент-агроном, който заради участие в марксистки кръжок е арестуван и заточен за две години. Житието на Прившин следва пътеките на сърцето и прави интригуващи завои, преди изцяло да се посвети на писателската дейност. От 1900 до 1902 г. Прившин учи в агрономическия отдел на Лайпцигския университет, а след дипломирането си се завръща в Русия и работи като агроном в Клин и Луга, публикувайки редица книги и статии за селското стопанство. Неудовлетворен от професията си, Пришвин се отправя на дълги пътешествията на Север (Олонец, Карелия, Норвегия) в качеството си на кореспондент на вестници. Впечатленията му от природата, бита, народното творчество и приказките на жителите на Севера, намират място в пътеписите му “В края на неплашените птици” (1907) и “Подир вълшебната питка” (1908), високо оценени от Александър Блок. В годините на Първата световна война писателят е военен кореспондент, очерците му излизат във вестниците “Биржевые ведомости”, “Речь”, “Русские ведомости”. След 1917 г. Прившин се занимава с педагогическа дейност, увлича се от лов и краезнание, а увлеченията му намират място в поредици от ловни и детски разкази. Пътуванията му и впечатленията от Далечния Изток, Север и Кавказ, раждат едно от най-добрите му произведения – повестта “Жент-шен – Коренът на живота”, 1933 г. Реалистичното и романтичното, истината и приказката, се сливат в светоусещането на писателя, който се стреми да търси и открива в природата прекрасните страни на човешката душа.

(1873 ~ 1954)

Този, когото ти обичаш в мене, естествено е по-добър – аз не съм такъв. Но ти ме обичай и аз ще се постарая да стана по-добър от себе си.

Радостта и щастието са деца на любовта, но самата любов, като сила – е търпение и съчувствие.

Любовта прилича на море, искрящо от цвета на небето. Щастлив е онзи, който идва на брега и очарован, съгласува душата си с величието на целия свят. Тогава границите у душата на бедния човек се разширяват до безкрай, и тогава бедния човек разбира, че няма нито смърт, нито онова, което наричат „днес” и „утре”. Тогава изчезва оная черта, разделяща живота на „тук” и „там”. И го няма „този” бряг на морето, и изобщо няма брегове в любовта.

За някои природата – това са дървата, въглищата, рудата или вилата, или просто гледката. За мен природата е мястото, от което като цветя поникват всичките ни човешки таланти.

Дребните проблеми в човешкия живот се преодоляват с великодушие.

Свободната любов без обети и клетви е възможна само между равни, за неравните е предвиден бракът, като фиксирана форма.

Любовта е единствената достойна и удивителна сила на земята.

Морализирането е творчеството на бездарните.

Бракът е средството да се спасиш от страстта в любовта.

Вниманието е основният хранителен орган на душата – за всяка душа - и за великата, и за малката.

Началото на любовта е във вниманието, после – в избора, а после – в осъществяването.

Нищо не разбирам от стихове. Истинската проза може да бъде къде по-поетична.

Страхувай се да мислиш без участието на сърцето.

Да обичаш врага си, значи да се бориш с неговата зла обсебеност, да се бориш за пленения от злото човек.

Мислите се раждат подобно на деца, и тях също трябва дълго да износваме, преди да ги пуснем на белия свят.

За правдата трябва да се държим, истината трябва да я търсим.

Попадайки в природата, затова се радваме – защото идваме на себе си.

Идеалът е в движението – тъгата и щастието по един и същи начин могат да открият или да преградят пътя.

Красотата не се оглежда за доброто, но хората стават по-добри от нея.

Лицемерието – да мериш постъпките си не пред собствената си съвест, а пред лицето на другите.

Любовта е непозната територия и ние всички плуваме към нея всеки на своя си кораб, и всеки от нас е капитан на собствения си кораб и води кораба по свой собствен път.

Мирът на земята е възможен само при определено хармонично съотношение между душата и разума. Господството на разума води до гола техника и война.

Обществото се формира от типове и се движи от характери.

Първото условие за сближаване е искреността.

Талантът е умението лично да изразиш онова, за което мнозина несъзнателно са се борили.

Трудовият процес, ако е свободен, свършва с творчество.

Снимки: LiveInternet, 

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK