Както е в приказката, така е и в живота: не е важно колко е дълга, а колко е интересна ~ Джоан РОУЛИНГ

„Не жали умрелите. Жали живите, и особено тези, които живеят без любов.“

След като получава дипломата си за висше образование по френска и класическа филология Джоан Роулинг започва да работи на различни места, включително като асистент-изследовател в „Амнести Интернешънъл“. Веднъж влакът й закъснява и тя започва да пише поредицата за Хари Потър на лондонската гара „Кингс Крос“, а през следващите пет години работи над сюжетната линия на всяка от книгите и междувременно започва да пише първия роман.

Остава самотна майка след кратък, неуспешен брак, прословути са историите за честите й уволнения от местата, на които работи, защото я хващат да пише в работно време, но упоритата дама все пак успява да завърши „Хари Потър и Философският камък“.

Първоначално тя е публикувана през юни 1997 г. от детското издателство „Блумсбъри“ под името Дж. К. Роулинг, като „К“ означава Катлийн, името на баба ѝ по бащина линия, добавено по искане на издателя, който смятал, че женско име не би допаднало на адресата ‒ момчешката публика.

Днес Хари Потър е глобален бранд, оценяван на около 21 милиарда долара. Поредицата, съдържаща 4 195 страници, е преведена на над 75 езика. Към 2008 г. са продадени в около 500 милиона копия по целия свят.

През февруари 2004 г. състоянието на Джоан Роулинг е оценено от списание „Forbes“ на £576 милиона, а през 2006 г. я обявява за първата писателка-милиардер и за втората най-богата жена от артистичните среди в света на шоу бизнеса, след шоу-водещата Опра Уинфри.

Освен че получава Ордена на Британската империя за заслугите си към детската литература, Дж. К. Роулинг е носител и на множество награди и почетни дипломи, включително Наградата на Принца на Астурия за съгласие, френския Орден на Почетния легион и наградата „Ханс Кристиан Андерсен“. Била е оратор при раздаването на наградите в Харвард, чрез благотворителната си организация „Волант“ подкрепя множество благотворителни инициативи. Основава и „Лумос“, благотворителна организация за подпомагане на деца в неравностойно положение.

Днес живее в Единбург със съпруга си и трите си деца.

Дали „дебел“ е най-лошото нещо, което един човек може да бъде? „Дебел“ по-лошо ли е от „ревнив“, „повърхностен“, „скучен“ или „зъл“? Не и според мен.

Даже най-добрите от нас понякога са принудени да си вземат думите назад.

Да чуваш гласове, които никой друг не чува, не е добре дори и в магьосническия свят.

Колкото и пари да имаш, добрата ти самооценка трябва да идва от факта, че си открил в какво си най-добър.

Ако искаш да опознаеш някой човек, виж как той се отнася не с тези, които са му равни, а с тези, които са под него.

Книгите са като огледалата: ако в тях гледа глупак, не можеш да очакваш да види отражението на гений.

„Съдба“ е думата, с която най-често окачествяваме отминал избор, който е бил с драматични последици.

Последствията от нашите постъпки винаги са така сложни, и така разнообразни, че предсказването на бъдещето наистина е невероятно трудна задача.

Затова понякога е нужно да мислиш не само за своето спасение! Понякога е нужно да мислиш за общото благо.

Винаги първите жертви стават невинните. Така е било много векове назад, така става и сега.

Порядъчните хора лесно се манипулират.

Тези, които избират да не са съпричастни дават възможност на истинските чудовища. Без самите изобщо да извършваме някакво злодеяние, влизаме в съюз с него чрез собствената си апатия.

Равнодушието и пренебрежението често нанасят много по-голяма вреда, отколкото откритата неприязън.

Не се нуждаем от магии, за да променим света, в който живеем. В себе си вече имаме всичко, което ни е нужно за това: мислено можем да си представим най-доброто...

Едно от многото неща, които научих в края на този класически коридор, когато бях 18-годишна, в търсене на нещо, което не можех да дефинирам, беше това, написано от гръцкия автор Плутарх: „Това, което постигаме вътрешно, ще промени външната реалност.“ Това е невероятно твърдение, което се доказва хиляди пъти всекидневно в живота ни. То изразява отчасти неизбежната връзка със заобикалящия ни свят и факта, че докосваме живота на другите просто чрез нашето съществуване.

Изборът, който правим, говори за същността ни много по-красноречиво от нашите способности.

Винаги наричай нещата с техните имена. Страхът пред имената усилва страха от тези, които ги носят.

Не е важно това, какъв си се родил, а това, какъв си станал!

Идва време, в което не може да обвинявате родителите си, че са обърнали колата ви в грешната посока. Моментът, в който сте достатъчно възрастен, за да управлявате сами кормилото, когато отговорността е във ваши ръце.

Талантът и интелигентността няма да ваксинират никого срещу капризите на съдбата.

Бедата е в това, че хората искат именно това, което за тях е най-разрушително.

Спрях да се преструвам пред себе си, че съм нещо друго от това, което съм и започнах да насочвам цялата си енергия да завърша единственото нещо, което имаше значение за мен. Ако бях успяла в нещо друго, никога нямаше да намеря волята да успея в онова, на което наистина принадлежах.

Младежта не може да знае какво мислят и чувстват възрастните хора. Възрастните хора са виновни, ако са забравили какво е да си млад.

Много хора предпочитат да не упражняват въображението си изобщо. Предпочитат да остават удобно в рамките на своя опит, никога не посмели да се замислят какво ли би било, ако са се родили други от това, което са.

Не бива да пазите децата от собственото им въображение.

Всичко е възможно, ако никой не е доказал, че то не съществува.

Величието пробужда завист, завистта ражда злоба, злобата поражда лъжа.

Тайни и лъжи – това е, което ние приемаме като възрастни.

Много по-лесно е да простиш на хората за това, че грешат, от колкото за правотата им.

Искаш да добиеш слава - готви се за дълга, упоритата работа.

Всичко е постижимо, ако имаш достатъчно кураж.

Някои провали и грешки в живота не могат да бъдат избегнати. Невъзможно е да живееш, без да грешиш, освен ако не живееш толкова предпазливо, че сякаш изобщо нямаш живот. В такъв случай си се провалил по начало.

Както е в приказката, така е и в живота: не е важно колко е дълга, а колко е интересна!

Твоите страдания доказват, че ти оставаш човек! Болката управлява човешкото.

Ако болката за кратко се потисне, става още по-непоносима, когато изплува отново.

Понякога миналото е твърде тежко, за да го носим навсякъде със себе си. Има случаи, в които то трябва да бъде забравено в името на бъдещето.

Постави си постижима цел – това е първата стъпка към самоусъвършенстване.

Винаги следвай инстинкта си, той почти никога не греши.

Ако ме попитат коя е моята рецепта за щастие – то първото нещо, което ще кажа е, че човек трябва да си изясни какво най-много обича да прави, а второто – да потърси някой, който би могъл да му плаща за това.

Не мога да се оплача, Хари Потър бе направо фантастичен с мен. Но съжалявам, че вече не изпитвам удоволствието да се промъквам в някое кафене, което ми харесва, и да се потапям в моя собствен свят, без някой да ми обръща внимание. Да остана анонимна — едно време това беше страхотно.

Просто пиша това, което ми харесва да пиша и което ме забавлява. Правя го изцяло за себе си. И в най-смелите си мечти не съм очаквала такава популярност.

Искам да ме запомнят като жена, която е направила всичко, което може с таланта, с който разполага.

Обичайте толкова силно, колкото вашата майка ви обича. Обичайте дълбоко, защото любовта ще ни защити завинаги.

Не жали умрелите. Жали живите, и особено тези, които живеят без любов.

За добре организирания ум, смъртта е просто поредното голямо приключение!

Снимки: Bustle, Pinterest

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK