Дъждът сега е само топъл дъжд, изгубил спомена за свойто минало…

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 4 снимки

За златните дъждовни капки - лирично и с обич от стихове и любими песни

(Karl Johan in the Rain, 1891, Edvard Munch)

В дъжда ♥ Пеньо ПЕНЕВ
Навън вали,
вали дъжда,
бълбукат и шумят
улуците
и сочнозвучно из града
плющят по плочите
капчуците...

О, колко весел е дъжда,
когато знаеш:
има къща
и незаключена врата,
където можеш
да се връщаш.
1955

Дъжд ♥ Дамян ДАМЯНОВ
Плющеше като бесен. Всичко - мокро:
дърветата, паветата, града...
Вън всичко живо бягаше под покрив.
И само те стояха на дъжда. 
Унесени. Отнесени. Немирни.
Два жарки лъча в мокрото кълбо.
По всяка вероятност безквартирни,
но приютени в своята любов.
Чадъра черен старчески разперил,
подминах ги, изгледах ги на кръв.
А тайно си въздъхнах: "Ах, до вчера
и мене ме валеше дъжд такъв..."
Прибран на сухо горе в свойта стая,
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни, ала имащи безкрая...
И от зениците ми заваля.

(Wheat Field in Rain, November 1889, Vincent van Gogh)

Навалица от дъждове ♥ Мария ДОНЕВА
Навалица от дъждове
върху небето ми се струпа
и август беше вдъхновен…
А после клонът му се счупи.

И дъждовете изведнъж
се разхвърчаха из небето
и сребърни пера от дъжд
видях да падат и да светят.

Изпусната на свобода,
водата във пръстта се върна,
и в гроздовете от вода
в прозрачно вино се превърна.

Топъл дъжд ♥ Петър КАРААНГОВ
Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите.
О, аз дочаках пролетният дъжд,
измил нещата и душите.
Долавям как се движи пролетта,
кръвта ми - соковете на стеблата

и как се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.

Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават.
Ще се издигнат нови гласове,
треви ще бликнат в китните дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
ще се събудят корени изстинали.
Дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за свойто минало.

Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как света изведнъж
стана по-красив и бял?

Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлия лиричен звук
на някое, на някое пиано.
Звукът ще влезе в стаите при нас,

измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят.

(Rain, 1902, Edvard Munch)

Лодка в дъжда ♥ Михаил БЕЛЧЕВ
Дъждът вали, вали като преди...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз и този път оставам прав
във тишината.

Като светулка плахо примижа
една цигара някъде далече
и аз дочувам шепот на жена,
която тръгва, тръгва вече.

Дали пътува и сега
онази малка книжна лодка,
която сгънах на шега
над някаква дъждовна локва.

А после пратих я към теб
с молба при мен да се завърнеш,
дори в това море от много дъжд
ти до побързаш, да побързаш.

Сега вали, вали дъждът по прозореца.
От вестник стар изрязвам стих
с много, много болка
и препрочитам на глас как търси бряг
в море от хора и дъжд
книжна лодка.

Дъждът и този път вали, вали...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз запалвам клечка от кибрит
във тишината.

И само тази малка светлина,
изгаряща от болка във ръката,
дано покаже пътя към дома
на лодката и на жената.

(Rainy Day, Boston, 1885, by Childe Hassam)

Картинa: wikimedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK