По-добре да си обичал и загубил, отколкото да не си обичал никога ~ Алфред ТEНИСЪН

„Изчезват границите, щом вървя.
Да спреш е глупаво, да сложиш край
и да ръждясваш, вместо да блестиш.
Дишам и съм жив. Дори да струпам
куп живот върху живот, не стига.
След мен остава малко, но спасен
от вечна тишина е всеки час,
донесъл нещо ново…”
От „Одисей”
(Теменуга Маринова, превод от английски)

Поетът лауреат на Обединено Кралство, Алфред Тенисън, е роден в Съмърсби, Линкълншър на 6 август 1809 г. Той е четвърто от дванадесетте деца в семейството на пастора Джордж Тенисън и Елизабет Фич . По майчина линия е потомък на крал Едуард III. След смъртта на баща си е принуден да прекъсне образованието си в Кеймбридж и да се грижи за семейството си. От 1842 г. живее в Лондон, където издава два тома "Стихотворения", които се радват на изключителен успех. По-късно, през 1850 г., след серия отлични публикации, е назначен за Поет лауреат на мястото на Уилям Уърдсуърт. Кралица Виктория, като пламенна негова почитателка, през 1884 г. го прави барон на Алдуърт в графство Съсекс и Фрешуотър на остров Уайт. Той е първият британски писател, който е издигнат до място в Камарата на лордовете и деветият най-цитиран според Оксфорския речник на цитатите.

Alfred Tennyson, 1st Baron Tennyson, by George Frederic Watts (died 1904), given to the National Portrait Gallery, London in 1895

Любовта е единственият Бог.

По-добре да си обичал и загубил, отколкото да не си обичал никога.

Не може да има приятели този, който никога не си е създал враг.

Аз съм част от всички, които съм срещнал.

Има повече вяра в честното съмнение, вярвайте ми, отколкото в половината религии.

Ще пия живота до дъно!

Никой не е стигнал високо като е дърпал други хора в ниското. Не пречи на приятелите си, не пречи на враговете си, не пречи на себе си.

Животът е кратък, любовта е вечна!

Какво е всичко, ако не проблеми на мравки в блясъка на хиляди слънца?

Силата ми е колкото на десетима, защото сърцето ми е чисто.

Ако получавах цвете всеки път, когато си помисля за теб, щях да вървя в градината си вечно.

Лъжа, която е полуистина, е най-лошата от всички лъжи.

Знанието идва и си отива, но мъдростта остава.

Понякога сърцето вижда онова, което е невидимо за очите.

Ако не се концентрираш върху това, което правиш, това, което правиш, не е това, за което си мислиш.

Думите, както и природата, половината разкриват, а другата половина от душата прикриват.

Сънищата са истински докато продължават, но не живеем ли всички ние в сънища?

Завинаги оставам с гладно сърце.

 

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK