Човек е свикнал да си задава въпроса: кой съм? А трябва да се пита: не съм ли едно лайно? ~ Сергей ДОВЛАТОВ

Този човек говори като равен с равните си – за равните им; той гледа хората не отдолу нагоре, нито отгоре надолу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа – именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...”
Йосиф Бродски

Роден в семейството на театрален режисьор и актриса, Довлатов следва филология, а после служи три години в охраната на трудово-поправителните лагери в Коми АССР. Наборът на първата му книга е унищожен по разпореждане на КГБ. От 1978 г. живее в Ню Йорк, редактира либералния емигрантски вестник „Новый американец“, сътрудничи на „New Yorker“ и води програма по радио „Свобода“. Издава 11 книги, сред които „Соло на уъндърууд“, „Компромисът“, „Зоната“, „Куфарът“. 

(1941 ~ 1990)

Човек е свикнал да си задава въпроса: кой съм? Учен ли, американец, шофьор, евреин, емигрант… А трябва през цялото време да се пита: не съм ли едно лайно?

Повечето хора считат за нерешими онези проблеми, чието решение най-малко ги устройва.

Единственият честен път – това е пътят на грешките, разочарованията и надеждите.

Порядъчен човек е този, който прави гадости без удоволствие.

Като погледнеш, и самотата е достатъчна. Парите, да речем  при мене бързо свършват, но самотата – никога…

Това е безумие – да живееш с мъж, който не си тръгва само защото го мързи…

Знаеш ли, кое е най-важното в живота? Най-важното е, че животът е един. Минава се минутата, и край. Друга няма да има…

Любовта, приятелството и уважението не могат да сплотят така, както общата ненавист към нещо.

Ние безкрайно ругаем по другаря Сталин, и разбира се, с причина. И въпреки това, искам да попитам – кой написа 4 милиона доноси?

Колкото са по-безнадеждни целите, толкова са по-дълбоки емоциите.

Мисля си, че в любовта няма никаква мяра. Има единствено – да или не.

„Главното в книгите и жените не е формата, а съдържанието”. Дори днес, след безчислени житейски разочарования, тая настройка ми се струва скучновата. Аз, както и преди, харесвам само красивите жени.

Цяла година между нас течеше нещо от рода на интелектуална близост. С оттенък на вражда и разврат…

Предпочитам да бъда сам, но с някого…

Нормално е да отидеш на гости, когато те поканят. Ужасно е да идеш на гости, когато не си канен. Но най-добрият вариант е – когато те канят, а ти не отидеш.

„Животът е прекрасен и удивителен!”, както е възкликнал другарят Маяковски в навечерието на самоубийството си.

Пуша само когато пия. А пия постоянно. Затова много хора погрешно смятат, че аз пуша.

Сметнах парите, без да вадя ръце от джобовете си.

Отдавна вече не деля хората на положителни и отрицателни. А литературните герои – още повече. Освен това не съм сигурен, че в живота след престъплението неизбежно следва разкаяние, а след подвига – блаженство. Ние сме това, което чувстваме.

Семейството – това е когато по звука разбираш, кой се къпе под душа.

Източник: AdMe.ru
Снимки: STYLEINSIDER, Собака.ru, LiveJournal

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK