„Без почтеност, няма личност.“

Александър Тиянич е един от символите на журналистиката в Сърбия, а преди това и в бивша Югославия.

Тиянич е роден през 1949 година в Косово, но живее в Прищина. Учи във Факултета за политически науки в Белград. Заема най-високия пост в своята журналистическа кариера – генерален директор на Сръбската национална телевизия. Умира през 2013 на 63-годишна възраст.

Избраните цитати са част от лекцията му по журналистика пред студенти по специалността във Факултета по политически науки в Белград, лекция изключително актуално и днес за поколението, обитаващо целия регион на Балканския полуостров.

Кои сте вие, бе хора? Какво е вашето поколение? Коя е вашата песен? Лозунг? Какво пише на вашата табелка? На кого вярвате? Пред кого коленичите? Срещу какво сте? За какво сте? Какво променяте? Кои са вашите книги? На какво се радвате? Кои са вашите бъдещи класици? Кои са причините са вашето съществуване? Защо сте на този свят?

Нима се примирявате със съдбата да бъдете поколение, създадено по време на триминутна аритмична среща на нещастен сперматозоид с плачлива яйцеклетка? На кого и как се отплащате за тази съдба? За какво са ви дълговете, като не сте ги направили? … Искате ли като поколение да бъдете проклети, без значение, кусур на историята? А да приличате на нас?

За какво имате смелост? Онези, следвоенните преди вас, видяха Битълс, Кенеди, Виетнам, Мохамед Али, 68-ма, Удсток, цветната сила, черните братя, поза 69, Селинджър, нашата Златна палма, нобеловия лауреат Андрич, кацането на Луната, транзистора, Бил Гейтс, цветната телевизия, Мерилин Монро, компютрите "Комодор", края на СССР, Шон Конъри, кончината на Тито, края на апартейда, Пикасо, компакт-диска, падането на Берлинската стена, отварянето на Китайската стена, влизането на България в ЕС, гражданската война и разпадането на Югославия. Виждате ли разликата? Защо се съгласявате с нея? Защо неописуемо отпуснато сте се съгласили да бъдете след предходното поколение – поколението на силикона?

Хора, поради радикална загуба на съзнание, дори от личен интерес, в мнозинството си се съгласяват … или мълчат болезнено, когато с помощта на големи обществени сътресения и разруха на всеки десет години се обявява изгодна социална промоция за неуки, неопитни и послушни.

Таблоидната политика неминуемо ражда таблоидна икономика, а след това таблоидно изкуство, после таблоидна журналистика и накрая таблоиден живот от десет часа дневно зомбиране пред телевизионните програми. Това не е случайност. Това е нечий политически проект…

Бъдете по-добри от другите. По-добри от нас. Използвайте този хаос.

Без почтеност, няма личност. Без личност, няма гражданска смелост и отговорност. Без гражданска смелост и отговорност, няма демокрация.

На Балканите всяко богатство е, като цяло, продукт на договорки, корупция, Алцхаймерова болест ("не се сещам откъде са ми парите") или държавна милост.

Корупцията, под която вирее мафията, свързва, точно както отровния бръшлян, всички етажи на пирамидата. Тази схема важи за всички времена, общества и системи. Въпросът опира единствено до гъстотата на отровния бръшлян и способността на системата да се пази от него. Сега вече знаете, че родителите ви не са виновни. В най-лошия случай са само съучастници. Или поне свидетели. Или, по-лошо, жертви.

Журналистите не са хора на изкуството, а още по-малко историци. Какво би могъл да научи някой бъдещ анализатор за нашето време, ако проучи днешните новини? Какъв извод би си направил за нашата култура, икономика, грамотност? Ние сме писатели на настоящето. Затова, с редки изключения, живеем в своето време и изчезваме заедно с него. Безвъзвратно, защото така трябва.

За да може да разбирате как функционират нещата, за които ще пишете, трябва поне да можете да ги виждате ясно.

Талантът е непреодолима природна сила. … Или ще успеете, или няма да ви бъде.

Не бъдете упадъчно поколение, така както сте стъпили върху планината от непрочетени книги.

Може с този разговор да съм ви ускорил съзряването. Може да съм ви уплашил. Но не съм ви лъгал. Не съм заговорничил. Наистина много бих искал поколенчески да опровергаете всяко мое твърдение. Знам, че някои от вас ще го направят.

Снимки: Aktuelno.net, Žurnalist