Годините отнасят всичко, дори спомена ~ Публий ВЕРГИЛИЙ Марон 

Публий Вергилий Марон (Publius Vergilius Maro; 70 ~ 19 пр.н.е.)

Вергилий e най-възрастният сред великите поети от златния век на древноримската поезия. Сведенията за живота му са много оскъдни, макар че източници за него са се запазили достатъчно. Най-напред това са седемте кратки „Животописи”, а така също разпръснати цитати у по-късните римски автори.

Публий Вергилий Марон е роден на 15 октомври 70 г. пр. н.е. в село Андес до Мантуа. Бащата на бъдещия поет бил от латините, родът му няколко поколения преди това се установил в Северна Италия, наричаща се тогава Цизалпийска Галия. За живота му не знаем почти нищо.

В станалия му роден град Неапол поетът създал своите безсмъртни произведения. Написал три големи поеми, всички в хекзаметричен (или „героичен”) стих. В периода 42-39 г. пр. н.е., в самия разгар на гражданската война и в началния период на господството на втория триумвират, когато по проскрипции били избивани политическите противници на триумвирите, Вергилий създал „Буколики” или „Еклоги”.

Това произведение изиграло огромна роля в посмъртната съдба на творчеството на Вергилий. Теолозите твърдят, че в IV еклога поетът предсказал раждането на младенеца Иисус Христос, който ще донесе мир на земята.

Във връзка с това в епохата на Средновековието Вергилий бил обявен за първия християнски поет, творчеството му било възхвалявано и се разпространило по целия християнски свят.

За първи път поемите на Вергилий започнали да се изучават в древноримските училища през 26 г. пр. н. е. Оттогава до днес (почти 2040 години!) те са задължителни в програмите на най-добрите училища в европеизирания свят. В Европа в памет на поета дори са били строени храмове. Християнската църква признала Вергилий за пророк. Съществува дори легенда, че апостол Павел съкрушено е плакал на гроба на великия поет.
(Виктор Ерьомин, превод: Литературен свят, със съкращения)

The Augustan poet Vergil in a 3rd-century mosaic also depicting the Muses Clio and Melpomene

Съдбата помага на смелите.

Не се срамувам да кажа онова, за което не се срамувам да мисля.

Навикът, получен на млади години, означава много.

Годините отнасят всичко, дори спомена.

Времето ражда нов ред.

Вълкът не се грижи за броя на овцете.

Гладът е лош съветник.

Избирайки боговете си, ние избираме съдбата си.

Не се покорявай на бедата, а върви смело срещу нея!

Любовта побеждава всичко, да се покорим и ние на любовта!

Не се предавай пред нещастието.

Разпространявайки се, мълвата набира сила.

Упоритият труд преодолява всичко.

Всеки го очаква неговия ден.

Боговете са решили друго.

Virgil Reading the Aeneid to Augustus, Octavia, and Livia by Jean-Baptiste Wicar, Art Institute of Chicago

Изображения: wikiwand.com, religion.wikia.com, commons.wikimedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK