Какво харесвах и обичах ♥ Станка ПЕНЧЕВА

Лаконично – от обичаната наша поетеса

Течащи води: изворчета, снежни ручеи напролет, планински рекички.

Жив огън – в огнище, на открито. Тъмна стая, стара печка с гьозове, по тавана играят светлинки. Мирише на дърва.

Миризмите. Понякога морето ми миришеше на току-що разрязана диня, чубрицата – на топла къща. Долавях във въздуха мириса на сняг, преди той да е завалял.

Камъчета, изгладени от водата, или кестени – да ги държа в джоба си и да ги докосвам.

Кълновете на засети от мен семенца, надигнали храбро пръста с главички.

Водно конче над тихата вода с тръстики и папури.

Паяжина или гола трънка след дъжд – целите обнизани с капчици-мъниста.

Малки животни – е, без змийчета и крокодилчета…

Сняг под месечина.

Дете и майка – най-хармоничната прегръдка, най-съвършената композиция.

Лятото.

Солено, кисело, люто.

Кехлибар, сребро.

Кучета и коне.

Малка къща с двор и големи дървета.

Да лежа на земята – лете, нощем – и да гледам звездното небе.

Да съм навън, на зелено и просторно. Да съм сама.

Да подарявам. Да получавам писма. Да посрещам гости.

Да бера цветя.

Да пътувам по света.

Станка Пенчева, от книгата „Тук съм”, Издателска къща „Жанет 45”

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност