Обичай красотата - тя е сянката на Бог на земята ♥ Габриела МИСТРАЛ

Родена в малко селце в Андите през 1889 г., чилийката Лусила де Мария Сокоро Годой Алкаяга е първата латиноамериканска носителка на Нобелова награда за литература (1945). Започнала кариерата си като учителка, през 1923 г. чилийското правителство я удостоява със званието “Учител на нацията”. В света на четящите хора Лусила влиза с псевдонима Габриела Мистрал, а нейното неголямо по обем творчество печели огромна публика - заради любовта, нежността и деликатността, с които гали душите. Високото признание на Шведската Академия, Мистрал получава „за поезията на истинските чувства”, превърнала името й в символ на идеалистическите стремления на цяла Латинска Америка.

Поетичните й книги „Сонети на смъртта” (1914), „Отчаяние” (1922), „Тала” (1938), „Антология” (1941), „Нежност” (1945), „Преса за грозде” (1954) и „Поема за Чили” (1967) са преведени по цял свят. През годините, Мистрал работи за ООН, като дипломат в Италия, Испания, Бразилия и САЩ, и преподавател в Колумбийския университет в Ню Йорк.

(1889 ~ 1957)

ВОДА

В земите детски искам да се върна, 
при белите води ме отведете. 
Сред пасбищата ширни да старея, 
легенди на реката да разказвам.

Да имам аз една чешма за майка 
и в пладнята да тръгвам да я диря 
и в стомните да слиза от скалата 
вода резлива, сладка и тръпчива.

Дъха ми да надвива и сковава 
водата упорита и студена. 
Да ми разбива чашата и сладка, 
като я пия, да ме подмладява.

(Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев)

Каквото е душата за тялото, това е и поетът за своя народ.

Бог ми даде силата на вълните, която прави всяко препятствие едно ново начало.

Ако се провалиш в това да бъдеш истински мъж или истинска жена, ще се провалиш и в това да си истински артист.

Много неща могат да чакат. Детето не може да чака. Сега е времето, в което костите му укрепват и усещанията му се формират. На него не можеш да отговориш „утре”. Неговото име е „днес”.

Любовта, която заеква и се запъва, често е любовта, която обича най-силно.

Красотата трябва да се създава не за да се възбудят сетивата, а за да се подхранва душата.

Обичай красотата – тя е сянката на Бог на земята.

Образованието е може би най-висшата форма на търсене на Бог.

Красотата не бива да е опиум, който те приспива, а силно вино, което те подтиква към действия.

БАЛАДА

Аз видях как с друга
ме отмина той.
Вятър лек се втурна
в сънния покой.
Аз видях, безумна,
как отмина той!
Той обича друга,
а цъфтят цветя.
Глогът се разпукна,
литна песента.
Той обича друга,
а цъфтят цветя!
Той целува друга,
плискат се вълни.
И лимонът лунен
в тях се потопи.
Мойта кръв бушува
в морските вълни!
Той ще иде с друга
и във вечността.
Чист ще е лазурът.
(Бог е тишина.)
Той ще иде с друга
и във вечността!

(Превод: Петър Велчев)

Снимки: Educarchile, El Pilín

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK