Космосът (на) Вежинов

Защо „Над всичко“? Кое е над всичко?

За Павел Вежинов над всичко е любовта, над всичко е съпричастността, над всичко е да помогнеш на другия. Именно затова с издателство „Ентусиаст“ избрахме това заглавие за новия сборник с фантастика, който се появява в книжарниците на рождения му ден.

Отдавна вече фантастиката не е смятана за непълноценен жанр, но в годините, в които баща ми пишеше своите разкази и новели, често бе обвиняван, че се занимава с лековати теми. Той не мислеше така – наричаше себе си привърженик на така наречения фантастичен реализъм, където елементът фантастика е по-скоро условност, художествен маниер, метафорична възможност за постигане или обобщение на човешките истини. Когато се разгорещеше на тази тема, обявяваше съединяването на научно-техническите знания и фантастиката за „посредствен художествен хибрид“, а понятието научна фантастика за съчинено от „ограничени литературни теоретици, които се страхуват от полета на фантазията“.

Неговото мислене не беше стандартно. Обичаше да задълбава в проблемите, да търси тяхното оригинално решение често пъти по нетипичен, необичаен начин. Ето например една от вечните теми в произведенията му – темата за вътрешната хармония между разума и чувствата, е разработена в новелата „Сините пеперуди“ чрез един неочакван похват. „Как изкуствено да ги разделя и противопоставя, така че да докажа тяхната вътрешна неделимост във всяко здраво човешко съзнание? Такъв експеримент на пръв поглед е невъзможен, тъй като би противоречил на реалната действителност. Но в една фантастична реалност това е напълно възможно“ – казва той и описва цивилизация с два стадия на развитие – какавиди (разумът) и пеперуди (чувствата).

В произведенията, напечатани в този сборник, като червена нишка преминава темата за контакта между земен и извънземен интелект във всичките му варианти, за намесата и ненамесата. И докато във „В един есенен ден на шосето“ по-развитата цивилизация смята, че една намеса би била вредна, а в „Когато си в лодката“ тласъкът е в началото, но ни се дава шанс сами да се развием и да се учим от грешките си, то в романа „Гибелта на „Аякс“ се стига до идеята, че помощта е дълг на по-можещия и по-знаещия.

Друга тема, която винаги го е вълнувала, е целта и пътят към нея. Баща ми смяташе, че човечеството не трябва да върви напред със съзнанието, че ще спре на определено място; вярваше, че движението към целта носи по-дълбоко удовлетворение, отколкото самото й постигане: „…същността на човешкото съществуване се крие в непрекъснатото движение към една голяма цел или по-точно към една мечтана цел, цялата обляна от сиянието на надеждите… Като че ли движението е по-съществено и от целта.“

Баща ми казваше, че хубавата фантастична книга се пише по-трудно от всяка друга, но пък е много приятна игра на въображението.

Да, фантастиката може да бъде красива или жестока приказка, която да те накара да се замислиш много повече, отколкото реалистичната литература. Затова се надявам „Над всичко“ да намери своите читатели и днес.

За WebStage: Павлина Делчева-Вежинова

Снимки: предоставени на сайта от дъщерята на Павел Вежинов - Павлина Делчева-Вежинова

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK