Джон Наш – гениалният ум, размишляващ неординарно, математикът, решил задачата на собствената си параноидна шизофрения, професорът от Принстън, създал теорията на равновесието, прочула се като „равновесието на Наш”, носителят на Нобелова награда за икономика (1994 г.) и престижната награда „Абел” за математика (2015 г.). Човекът, вдъхновение на великолепния филм „Красив ум”, който обичаме.

За живота, посветен на науката, споделено от Джон Наш.

John Forbes Nash Jr. (1928 ~ 2015), By Peter Badge, 2006

Дали съм имал прозрения? Не, в  моя случай прозрението не съществува. Задачата е решена в мига, в който е поставена.

В крайна сметка мен могат да ме разберат трима души. А останалите, обикновените хора – тях изобщо никой не може да разбере, защото те не могат да формулират себе си. Да бъдат разбрани хората изобщо, е нещо невъзможно.

Имам нужда от контакт с хората, които могат да проверят моите резултати. С останалите, смятам че по-скоро нямам нужда да общувам.

Никога не съм мислил кое е най-голямото ми постижение. Мисля, че най-голямото ми научно постижение е това, че цял живот съм се занимавал с неща, които реално са ме интригували, без да губя и ден за друго.

Мисля, че в математиката е по-важно не да напрягаш мозъка си, а да умееш да го отпуснеш. Това го могат 10 от 100 души. В младостта това ти се удава по-лесно.

С помощта на математиката не бива да се печелят пари. Но можеш да организираш мозъка си така, че да започнеш да ги печелиш. Знаете ли, да заработват пари са способни точно тези, които не могат да ги броят. Пресмятането на пари не се подава на рационалност, техният брой почти никога не съответства на вашето качество – на това лежат всички конфликти.

(От интервю с Джон Наш, 2014 г., novayagazeta.ru)

Мисля, че ако искате да се избавите от психично заболяване, трябва да престанете да се надявате на другите, да си поставите тази сериозна цел сами. Психиатрите все пак искат да останат в бизнеса.

Нещо би могло да се смята за невероятно и невъзможно, но всичко е възможно.

Дълго време мислех по различен начин от всички останали, не следвах правилата, но вярвам, че връзката между креативното мислене и лудостта съществува.

Струва ми се, че когато хората са нещастни, те стават психично болни. Никой не полудява, когато спечели от лотарията. Това се случва, когато не я спечелите.

Въпреки че съм имал успех в изследванията си и когато бях луд, и когато не бях, в крайна сметка чувствам, че работата ми би била по-уважавана, ако мислех и действах като нормален човек.

Не зная какво бъдеще ме очаква – дори да не ми е останало толкова много. Разбира се, бъдещето като цяло е безкрайно, стига да не стане нещо лошо или не се случи чудо.

Снимки: aol.com, en.wikipedia.org