Жените са толкова страхливи, понеже дълго време са били наполовина робини ~ Дорис ЛЕСИНГ

„Всяка изминаваща минута е още един шанс всичко да се измени.“

По думите на Дорис Лесинг нещастното детство е една от причините тя да започне да пише. Посещава училище до 14-годишна възраст, след което не получава никакво формално образование. През 2007г. получава Нобелова награда за литература.

Творчеството й е вдъхновено от живота й в Африка, детството, нейните социални и политически борби. Чести теми в нейните романи са конфликтите между различните култури, расовото неравенство, противоречието между личната съвест и общото благо. Един от най-известните и романи – Златният дневник,  е публикуван през 1962 г. и се счита за класика на феминистката литература.

(1919 ~ 2013)

Не вярвай на приятел, който не допуска грешки; обичай жена, а не ангел.

Жените са толкова страхливи, понеже дълго време са били наполовина робини. Малко са жените, готови да защитават това, което наистина мислят, чувстват, знаят, пред мъжа, когото обичат.

Ти търсиш мъж, който да знае отговорите на всички проклети въпроси и да може да ти каже: прави това, прави онова. Но такова животно на този свят не съществува.

Не ви ли се струва, че има нещо ужасно в това двама възрастни да прекарата цял живот един до друг като сиамски близнаци?

Жената все по-често и по-често с тревога осъзнаваше, че не само думите, които произнасяше, но и много други мисли, които й идваха в главата, бяха смъкнати от чужда закачалка и навлечени върху й от нея самата - и най-важното, че чувствата, които я обземаха, въобще не съответстваха нито на думите, нито на мислите.

Мъжът никога нищо не иска от жената - е, понякога иска всичко, но само за толкова време, колкото му е необходимо.

Колкото и щателно двамина да се избират един друг, те никога не могат да бъдат всичко един за друг.

И ето че неочаквано ставаш жена на средна възраст. Ти си анонимна. Никой не те забелязва. Изведнъж се сдобиваш с удивителна свобода - свободата на невидим човек.

Креват - добро място за четене, размишления и нищоправене.

За последната трета от живота ни остава само работа. Само тя винаги възбужда, омаловажава, улавя и носи удовлетворение.

Ужасно е, когато се преструваш, че посредственото е първокласно. Когато се преструваш, че не се нуждаеш от любов, а тя ти трябва...

Какво означава ученето? Изведнъж разбираш нещо, което винаги си разбирала, но сего го разбираш по изцяло нов начин.

В университета не те учат, че законът е, в голяма степен, толериране на глупаците.

Всеки роман разказва някаква история, но животът не е история, а по-скоро е безформена купчина случки.

История – това е начинът, по който подреждаме своите преживявания.

Да не знаят как да живеят е привилегия за богатите.

Малките неща впечатляват малките умове.

Всеки човек ще разкрие стотици неочаквани таланти, стига да му се даде възможност.

Каквото и да искаш да правиш, направи го сега. Обстоятелствата са винаги неподходящи.

Всяка изминаваща минута е още един шанс всичко да се измени.

Обикновена благодарствена мисъл, отправена към небето, е по-добра от всяка молитва.

Няма нищо ненормално в това, че майката не обича детето. Непрекъснато го виждам. За съжаление.

Какво е човек? Той е твърде лош, за да бъде творение на Бог, и твърде добър, за да бъде творение на случайността.

Снимки: ouest-france.fr, mygreedyreads.blogspot

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK