Споделените мисли на големия американски поет, чийто талант и творчество са удостоени с четири награди „Пулицър” (1924, 1931, 1937, 1941 г.)
(1874 ~ 1963)
СЕНОКОС
Край гората нямаше друг звук, освен
от косата ми, шепнеща на земята.
Какво й прошепна, не усетих добре.
Навярно за топлото слънце тоз ден
или нещо навярно за тишината -
затова го прошепна, без да говори.
Не бе дар мечтан от ленив миг и злато,
получено лесно от ръката на елф.
Всяка измислица твърде слаба се стори
на любов, ред полагала в тия блата
с пики салепови, та подплаши змията.
Косата ми дълга прошепна тогава:
"Фактът е най-сладкият блян на труда."
И остави сеното да се създава.
(Теменуга Маринова, превод от английски)
Поезията е това, което се губи при превода.
За да излезеш от живота, най-добрият изход е да минеш направо.
С две думи мога да кажа всичко, което съм научил за живота – той продължава.
Любовта е неустоимото желание да бъдеш неустоимо желан.
Има само едно нещо, което е по-дразнещо от съпруга, която може да готви, но не иска. Това е съпруга, която не може да готви, но иска.
Боже, прости ми всичките дребни номера, които ти правя, и аз ще ти простя големия номер, който си ми изиграл.
В крайна сметка едно стихотворение трябва да достигне до три места: окото, ухото и това, което можем да наречем сърце или душа. Най-важното за нас обаче е да достигнем до сърцето на читателя.
Мозъкът е странен орган. Започва да работи щом се събудиш сутрин, и не спира, докато не влезеш в офиса.
Не върви по утъпкания път… Вместо това ходи там, където няма път и остави следа…
Обичаме нещата, които обичаме, заради това, което са.
Ако не можем да се смеем, всички ще полудеем.
Дипломатът е мъж, който винаги помни рождения ден на жената, но не и нейната възраст.
Танците са вертикално изразяване на хоризонтални желания.
На майката й трябват 20 години да направи от момчето си мъж, за да може друга жена да го направи на глупак за 20 минути.
Като парче лед на гореща фурна, поемата трябва да се топи със собствено темпо… Прочети я 100 пъти, тя винаги ще запази своята свежест, както металът запазва своята здравина. Никога няма да загуби своето значение.
Преди да построя стена, бих искал да знам върху какво я строя.
Домът е мястото, където ако отидеш, са длъжни да те приберат.
Повечето от промените, които мислим, че виждаме в живота, са истини, които са веднъж удобни, а веднъж не.
Абсурдно е да мислим, че единственият начин да видим дали една поема ще устои на времето, е да изчакаме. Точният читател може да усети в мига, в който я чете, че му е нанесла смъртоносна рана – никога няма да я забрави.
Никога не съм бил радикален като млад, за да не бъда консервативен като остарея.
Стихове Робърт Фрост: liternet.bg
Снимки: commons.wikimedia.org, The New School History Project
