Няма настояще или бъдеще - само минало, което се случва отново и отново ~ Юджийн О’НИЙЛ

Най-великият американски драматург се ражда в хотелска стая на „Бродеуй” на 16 октомври 1888 г. Изпитания и болести, алкохолизъм и депресия, туберкулоза и опит са самоубийство бележат криволичещите житейски пътеки на бъдещия творец, чийто баща е ирландски актьор имигрант. Писането за него се превръща в остров на спасение и разгръща невероятния му талант. През 1920 г. е публикувана първата  му пиеса „Beyond the Horizon”, която е удостоена с награда „Пулицър”. Следват пиесите „Злато“ (1920), „Любов под брястовете“ (1925), „Електра в черно“ (1931), „Луна за несретници“ (1943), „Явява се разносвачът на лед“ (1946), „Дългият път на деня към нощта“ (1956) и други, някои от които освен на театралната сцена, оживяват и като кино творби. През 1936 г. Юджийн О’Нийл получава Нобелова награда за литература, а творчеството му заслужено е удостоено с още 3 награди „Пулицър”.  Когато на 18 години дъщеря му Уна О’Нийл се омъжва за 54-годишния Чарли Чаплин, отношенията между баща и дъщеря са погубени завинаги. В края на живота си, О’Нийл е поразен от Паркинсон. По ирония на съдбата, той умира така, както се и ражда - в хотелска стая. (27 ноември, Бостън, 1953 г.)

(1888 ~ 1953)

Писането е моята ваканция от живота.

Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.

Никой от нас не може да си помогне срещу нещата, които животът му причинява.

Трябва да бъдеш или тъжен или радостен. Удовлетворението е топла кочина за консуматори.

Страхотна игра е преследването на щастието.

Обсебени от приказка, ние прекарваме животите си в търсене на магическа врата и изгубено кралство, в което цари мир.

Любопитството уби котката, а удовлетворението я върна обратно.

Никой от нас не може да си помогне срещу нещата, които животът му причинява.

Щастието мрази страхливците. Науката също.

Всеки глупак знае, че да работиш здраво, за да постигнеш това, което искаш, е единственият начин да бъдеш щастлив.

Когато си на 50, започваш да мислиш за неща, за които не си мислил преди. Мислех, че остаряването е суета, но всъщност то е да губиш хората, които обичаш. Бръчките нямат значение.

Самотата на човек е неговият страх от живота.

Човек е роден повреден. Той живее като се поправя. Лепилото е благословията на Бог.

Животът на всеки човек е самотна клетка, чиито стени са огледални.

Щом хората измислят боговете, значи няма Бог.

Аз съм толкова далеч от това да бъда песимист. Вместо това, въпреки раните си, аз се радвам на живота и смъртта.

Цензурата е, и винаги е била, последната възможност на глупаците и фанатиците.

Знаех си, знаех си…, роден в хотелска стая и умрял в хотелска стая.

Снимки: WBUR, East Bay Times

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK