Седем неща, които можете да направите с една книга ~ Георги ГОСПОДИНОВ

(без да се брои четенето)

Много хора се заблуждават, че книгите служат единствено за четене. Ако бях книга, със сигурност щях да се обидя, че ме вземат само за лодка еднодръвка, която ще пренесе душата на един писател до очите на хиляда читатели. Личният ми опит с книгите, част то който придобих, преди да се науча да чета, показва, че книгите ни дават много повече възможности. Това, което следва, е част от един започнат в детството и несвършил още проект, списък естествоизпитателски опити върху съществото на книгата.

Книгите могат да се миришат. (Това ми е любимо, правя го всеки път, когато получа нова книга.) Всяка книга има своя собствена миризма. Затворете очи, вземете напосоки някоя книга от лавицата, разгърнете я и заровете нос в страниците. Опитайте се да познаете по миризмата за какво се говори в нея. Дали е добра или лоша. Прясна ли е историята, която ви предлагат вътре, или е започнала да се вмирисва.

Книгите могат просто да се гледат. Невинаги е задължително да се четат, и това го знае всяко дете.

Слухът е третото сетиво, с което можете да опитате една книга. Допрете ухо до корицата и зачакайте малко. Ако авторът има свой собствен глас, непременно ще го чуете.

Книгите имат вкус (горчив). И в Библията го пише: „Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.“ (Откровение на Йоан 10:9). Като малък изядох няколко страници. Бяха горчиви.

Книгата може и да се изпуши. Чувал съм една история за това как по време на война хартията за цигари свършила и някой тайно докопал едно томче на Пушкин, луксозна изработка, тихомълком късал страниците и пушил. Поезията е летлива, лесно се издимява.

Книгите могат да се посаждат. Наистина ли не сте посадили в живота си нито една книга? Знаем, че хартията се получава от дървесна каша, а дървесната каша се получава от дървета и други растения, а растенията поникват от земята. За да запазим равновесието, трябва да засадим книгата обратно в земята. Преди 25 години изкопах дупка пред къщи и зарих една дебела книга (няма да казвам коя, защото баща ми оттогава я търси.) Още не е покарала, сигурно е била безплодна.

Книгата може да си я влачиш на връвчица като кученце, да и говориш, да я галиш по коремчето. Никога няма да те ухапе. Като малък така разхождах една книга и си играех с нея, без да подозирам, че това било цял кит. Казваше се „Моби Дик“.

Знам още 77 неща, които може да се направят с една книга, но засега ще спра...

Георги Господинов
* „Седем неща, които можете да направите с една книга (без да се брои четенето)“, „Невидимите кризи“, ИК Жанет 45

Снимка: Дафинка Стоилова, facebook.com/Georgi-Gospodinov

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK