Магарето, което е нужно на Господа

За магарето и работата, която върши, за товара, който носи, за услугата на онзи, който язди – назаем от „Средиземноморски молитвеник” на Предраг Матвеевич

(Marc Chagall, The Green Donkey, 1911)

Магарето очевидно има повече имена – осел, муле, пуле, Марко, магарица, ослица или просто магаре. Някои от тях са подигравателни. От край време е било полезно – и край морето, и край загорието. Помагало е да се разчистят купища камънаци, да се насади лозе, да се прекара път, да се пренесе товар, да са задвижи воденичен камък, да се смели жито. По Средиземноморието често е допускана грешката – по-често, отколкото другаде – да наричат с неговото име хора, които не са достойни за него.

Магарето носи самара на гърба си и до двата си хълбока, отпред и отзад. Изкачва се по стръмното и слиза надолу покрай брега или във вътрешността. По характер е търпеливо, рядко се инати, още по-рядко се бунтува. По-лесно е да го приучиш на послушание, отколкото коня и особено катъра. Няма нужда от подкови – копитата му са се втвърдили, набити от ходене и носене на товари. Онзи, който го води не се нуждае от камшик. Онзи, който го язди, няма нужда от шпори. На магарето му е все едно дали върви пред господаря си, или след него. Помни пътища, които са стръмни и хлъзгави, както и онези, които са равни и меки. Ако забрави накъде е тръгнало, спира и чака, докато отново не му посочат посоката. Когато попадне на дупки или други пролуки по пътя, умее да стъпи с копитата си точно където трябва, така че да не потъне и да не се заклещи, а само да намери опора за себе си, и за товара на  гърба си.

Когато магарето се натовари прекомерно, то залита на едната или другата страна и губи равновесие, а слюнката по крайчеца на бърните му става гъста и жълтеникава. Тогава спира, заинатява се и по никакъв начин не можеш да го помръднеш. Но дори това не го прави от инат или непослушание, а преди всичко от безсилие или заради проявената към него несправедливост. Докато реве, не знаем всъщност дали се радва, или се оплаква. Не търси похвала или подкрепа, достатъчно е да го помилваш по гривата или да го потупаш по задницата. Разбира жестовете  по-добре от думите. Понякога се изтръгва и побягва нанякъде, нито твърде близо, нито твърде далеч, поне за миг да бъде независимо и свободно. Когато се спъне или падне, ако се случи някаква неприятност на него или на някого, който му е близък, очите му се навлажняват и заблестяват по-силно. Кой знае как се нажалява и как тъгува. Очевидно не плаче. По-скоро показва умора, отколкото слабост, по-скоро болка, отколкото страдание. Магарицата (на далматински угота) не е пощадена дори по време  на бременността. Щом роди своето муленце, малкото магаренце, на което светът не е отредил лесен живот, тя едва успява да го  кърми. Млякото й е хубаво, но оскъдно.

Тъжна гледка представлява старото магаре, което се опитва да бъде същото, каквото е било, да влачи каквото е влачело, да прави всичко, което е правило някога. Когато съвсем изпадне и накрая клюмне, започват да го съжаляват дори онези, които най-много са го тормозели. Сивата му козина потъмнява, разрежда се, увисва. След като умре, използва се всичко, което е останало от него. На много средиземноморски брегове е запазен обичаят да се одере кожата от трупа на магарето и от нея да се направят, да речем, цървули, мях или дори тъпан – тогава по тях могат да се различат белезите, за които никой не е подозирал.

На релефите в Мемфис и на рисунките в пирамидите, по стените на погребалните мастаби и в йероглифите на Книгата на мъртвите на магарето е отдадено заслужено признание. То се споменава на много места в Талмуда и Библията, ислямските хадиси също не го пренебрегват. Помагало е на Авраам и Мойсей. На гърбовете на десет магарета и десет магарици братята на Йосиф докарали от Египет жито, за да нахранят гладните юдеи. Доколкото си спомням, в най-големия музей в Кайро е запазена скулптура на магаре, издялана от дърво, наречено карита – мазно и тъмно, пренасяно с кервани от краища на юг от Сахара съм северния африкански бряг. Достоевски доверява на княз Мишкин от Идиот своето предчувствие, че „магарето е добър човек”. Не са го пренебрегнали и известните художници. Джото го увековечава в Асизи, Ботичели – във Флоренция, Беато Анджелико качва на гърба му Дева Мария в дълга небесносиня рокля с новородения Спасител в обятията. И на Север, където предпочитат парадните коне през обикновените магарета, го рисуват Дюрер и Рембранд. Магаретата на Шагал понякога летят, едно дори свири на цигулка. Санчо Панса язди магаре на паметниците в Севиля и на площад „Испания” в Мадрид. Мъдрият Настрадин Ходжа кръстосва върху магарешки самар почти половината Анадол. Дори приказките от „Хиляда и една нощ” не са могли да бъдат разказани без магарето. Старият и Новият завет му отдават дължимото за заслугите му: за помощта на керваните, за работата, която върши, за товара, който носи, за услугата на онзи, който язди.

Вървете в селото, което е пред вас! Когато влезете в него, ще намерите вързано магаре…Отвържете го и го доведете. Ако някой ви попита: „Защо го отвързвате?”, вие му отговорете: „Нужно е на Господа.” Така пише свети Лука (19, 30-31).

Избрано от „Средиземноморски молитвеник” на Предраг Матвеевич, Изд. Колибри

Entry Into Jerusalem by Fra Angelico

Mosaic, Jesus Enters Jerusalem Italian, 1140-1170 Palermo, Cappella Palatina

Giotto, Jesus Enters Jerusalem Italian, 1304-1306 Padua, Scrovegni (Arena) Chapel

Prophet Bileam and the donkey by Rembrandt, 1626

Fra Angelico, Flight into Egypt between 1451 and 1452

Sancho Panza and Don Quixote in the Mountains, Honore Daumier

Картини: commons.wikimedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK