Не може да бъде добър съпруг този, който обича истината повече от жената | Феликс КРИВИН

Роден в Мариупол, днешна Украйна, Феликс Давидович Кривин е автор на интелектуални хумористични произведения, поет, прозаик и сценарист на детски музикални и анимационни филми. Още с първите си сборници с миниатюри, Кривин провокира вниманието на критиците. Неговият малък жанр е зареден с огромна мощ, който с лукава иносказателност разказва остри басни, зли приказки и жилещи притчи за героите на деня. Хумористичните басни на Кривин имат свойството да се превръщат в лирически етюди, заредени с думи с двойно и тройно значение – думи-родственици, думи-съседи и думи-врагове.

За живота и литературата – с хумор и жило от Кривин.

(1928 ~ 2016)

Не знаех, че литературата може да бъде средство за масово унищожаване. Не мислех, че когато човек убива време, времето убива човека.

Не може да бъде добър съпруг този, който обича истината повече от жената.

Човек си тръгва от живота така, както слиза от трамвая: слизането му забелязват само тези, които е блъснал или на които е от отстъпил място.

Апостолите са първите ученици. Отначало се учат много добре, а после развиват учението. И винаги остават първи, но винаги – ученици.

Психологията на бюрократа е сходна с психологията на престъпника – преди да свърши каквото и да било, той пресмята: "Какво ще спечеля от всичко това?"

Битките заради собствените убеждения никога не са така жестоки, както битките заради собствените заблуждения.

Докъм трийсетте си години на жената й се налага да доказва, че е вече възрастна, а след това – че е още млада.

Това, което не прониква в сърцето, ляга като камък на гърдите.

Защо чуждите грижи изглеждат по-малки от собствените? Може би защото от разстояние всичко изглежда по-малко?

Когато има хайка за вълци, първи се разбягват зайците.

Любовта е такова явление, което съкращава живота на човека като индивид, и го удължава на човечеството като цяло.

Овенът изразил общото недоумение. Заекът изразил общото опасение. След това станал лъвът и изразил общото мнение.

Плебеите на практика са същите роби. Но не по принуда, а по душа.

Колкото по-малко възпитателят се старае да внушава, толкова по-голямо уважение внушава самият той.

По принцип всеки човек се съпротивлява срещу морала като насилие. Но победата се удържа от малцина. И точно те попадат в затвора.

Казват, че всичко зависи от обкръжението. Накратко - каквото ни е обкръжението, такива и ще израснем. Но не винаги е така. Дупката, например, може да има златно обкръжение и дори диамантено, но винаги си остава едно празно място.

Поразително е как човек успява да живее във времето и пространството, без понякога да има нито пространство, нито минута свободно време.

Какво е писателската кухня? Това е обикновена кухня, в която денем се вари супа, а нощем се създават безсмъртни произведения.

Скептицизмът е опиянението на трезвостта.

Цитатът е особен вид пряка реч, който съхранявайки истинската реч на говорещия, го избавя от необходимостта да изрази собствено си мнение.

Щастието е ненадежден другар - идва, когато ни е добре, и си отива, когато ни е зле.

Всичко най-ценно, човек носи вътре в себе си. И ако му е безинтересно със самия него си – това е краят. Тогава с никого другиго няма да му бъде интересно, нито пък той ще бъде интересен за някого. Това е най-голямата житейска катастрофа.

Хуморът изобщо не е весело нещо. Той е защитно средство на разума. И обикновено се ражда, когато животът се стича неудачно. Истинският хумор, дълбокият, винаги е тъжен.

Не съм нито сатирик, нито хуморист. Просто мислещ човек, който пише.

(Феликс Кривин и Евдокия Ольшанская)

Снимки: Мастерская, gornitsa.ru

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK