Джордж Карлин винаги държи отворен светлия канал за връзка с първопричината за нашето и вероятно за всички останали съществувания – необятния и необозрим за нас Космос. Разбира се, по своя си начин – с неговото умение да ни отваря очите за опасността да излъжем самите себе си, тоест самата природа, от която е част и човешкият вид. А тази опасност си има съответната, страшна, цена. При тази дълбочина на мисълта преставате да приемате неговия начин на изразяване като циничен, а като яростно светъл и саркастичен вик за пречистване, изразяване, изваяно с лазерна прецизност, с космическа дълбочина, с разтърсващ смях и с топлота.

ПРАВЯ, ВЗЕМАМ, ИМАМ, ДАВАМ, СЪМ...

Хората някога вземаха наркотици, сега те си правят или са на наркотици. Някои хора не са на наркотици, те са на обяд. Вместо да приемат наркотици, те приемат по някоя среща. А преди имаха срещи. Сега вместо да имат срещи, те имат връзки. Някои хора, които не са на наркотици, но имат връзка, биха приели среща, докато са на обяд.

Хората преди време се настройваха за секс, сега вече желаят да имат секс. Но не го правят. Макар да казват: "Хайде да го направим". Ако сексът е свърхагресивен, казваме, че някой е бил "оправен". Предполагам, че щом някой не дава, другият трябва да вземе, като направо го оправи...

Ние вземаме много неща. Ние вземаме много хубави неща. Ние си вземаме отпуск, ние превземаме нечие сърце, ние вземаме лекарство, поука, ние си вземаме почивка, ваканция, довиждане, отдих, място, вземаме си нещо за ядене.

Ние вземаме, вземаме и вземаме, докато повече не можем да поемем нищо. Може би защото нашата същност по начало не е дашна. Тя е свикнала да взема, да граби. Но дори нещата, които вземаме, за да балансират живота ни и да ни осигурят спокойствие, не го правят. Ние ги правим да работят за нас. Правим го агресивно, винаги всичко е под строг контрол. Само и само да вземаме.

Но когато даваме, причиняваме много лоши неща. Причиняваме неприятности, мъка, ядове, причиняваме главоболие, инфаркт, тормозим хората.

Затова казвам: "Дайте си почивка, вземете заминете нанякъде, направете си една екскурзия пеша и се забавлявайте..."

ВИЕ СТЕ НЕЩО ЕСТЕСТВЕНО

Това е за приятелите на здравословната храна, за привържениците на само естествени материали, и за всички онези "зелени" и твърдоглави природни деятели, които са побъркани на тема "естествено". Вашата ключова дума е безсмислена. Всичко е естествено. Всичко във Вселената е част от природата. Полиестерът, пестицидите, петната от разлят нефт и бензин, а така също и "пърдящите" възглавнички. Природата не е само дървета и цветя. Тя е всичко.

Човешките същества са част от природата. И, ако някое човешко същество изобрети нещо, то също е част от природата. Като "пърдящите" възглавнички.

Още нещо: практиката за естествено раждане изобщо не е естествена. Тя е странна, направо ексцентрична. Напълно неестествено е човешко същество да очаква с желание и да приветства болката. Чие въздействие усещам тук? Мъжкото ли? Това не е нищо повече от желанието за мъжественост при раждане! Жената иска за нея да се каже, че може да понесе раждането "мъжки".

НЕЩАСТИЕ

Хората обичат да казват, че няма значение колко лош е животът ви, винаги има някой, който е по-зле от вас. Предполагам, че това е начин на утешение. Хубаво е да знаеш, че докато ти отстраняват заседнала кост в гърлото, съседът ти носи двеста-килограмов тумор в слабините си.

Но мисълта, че все има някой, който е по-зле от вас, води до логичното заключение, че някъде по света живее човешко същество, което е най-зле от всички. Жител на Земята, чиито почти шест милиарда себеподобни са по-добре от него.

Но в действителност, колкото повече се спускате надолу към дъното на грамадата от мизерстващи същества, толкова по-трудно е да разберете кой е по-зле. Наистина ли някой сляп, парализиран луд се чувства по-добре от някой трикрак, парализиран от кръста надолу слабоумник? Трудно е да се прецени.

Винаги обаче можете да добавите и моята формула "Плюс едно главоболие". Няма значение колко ужасно и болезнено е състоянието на човека, то винаги може да стане по-зле, като добавите едно главоболие. "Той беше беден, неграмотен, самотен, болен, потиснат и изоставен, и на всичкото отгоре имаше главоболие."

Но гледайте на тази история откъм добрата страна: главоболието му най-вероятно ще мине.

ЖИВОТИНСКИ ИНСТИНКТИ

Аз не съм активист от движението за защита на животните. Не ми е комфортно с хората на крайностите. И аз знам, че винаги когато някое същество се храни, друго същество умира. Приемам, че Земята не е нещо много повече от въртящ се бюфет с разнообразен климат. Така че приемам идеята да се ядат животни, но дали наистина се налага да произвеждаме изделия от онези техни части, които не ядем? Ние сме единственият биологичен вид, който го прави. Никога няма да видите мангуста с обувки от змийска кожа. Или някой лъв да се разкарва с шапка от кожата на друг див звяр. И колко често се натъквате на планктон с фитопланктонни частици?

Мисля си също, че хората са страшно дебелооки същества, щом затварят някой тигър в клетка и събират по четири долара, за да пускат по няколко хиляди безполезни човешки навлеци покрай него всеки ден. Каква гадост! Човеците сигурно са най-долните същества на Земята. Вероятно единствената причина, поради която са останали някакви тигри, е че този вид не се услажда на хората.

Аз уважавам животните. Съчувствам повече на ранено или мъртво животно, отколкото на ранено или мъртво човешко същество, защото човешките същества участват активно и си помагат в безделието. Животните са напълно невинни. Невинни хора няма.

От „Капки ум“, Джордж Карлин, изд. Арго пъблишинг
Снимки: dpaki.com, oktayegekozak.wordpress.com