За Истината аз копнеех
и за другарка я желах,
но след като я опознах,
бях вече отвратен от нея.

От „Тъга” (Tristesse, 1840, превод от френски Пенчо Симов)

Поет, романист, драматург, есеист, литературен критик. Един от най-ярките представители на френския романтизъм е роден в знатна, но бедна парижка фамилия. Алфред дьо Мюсе е син на литератор, а опитите му да учи право и медицина не се увенчават с успех. Творческите му стремежи отрано свиват гнездо в колежанския литературен кръжок „Сенакъл”(1824), в който се изявява и младият Виктор Юго. Отдаден на писане, редакторска и преводаческа работа, през 1829 г. Алфред дебютира с поетичния сборник с драматични поеми „Приказки от Испания и Италия”. Първият му голям успех идва със „Спектакъл в едно кресло” (1832) – сборник с пиеси в стихове, включващ „Чашата и устните”, „За какво мечтаят девойките” и недовършената повест „Намуна”. Великолепните му творби „С любовта шега не бива” и „Венецианска нощ” са публикувани две години по-късно. През 1836 г. публикува автобиографичния си роман „Изповедта на едно дете на века”. Алфред дьо Мюсе напуска сцената на живота едва 46-годишен.

(1810 ~ 1857)

Помни!

Спомни си, когато Зората свенлива

        разтваря пред Слънцето своя дворец;

        спомни си, когато нощта мълчалива

        мечтателно бди в среброзвезден венец.

Зове ли те радост и твойта гръд тръпне,

        сън в здрача вечерни ли ти шъпне —

        чуй там, зад гори, равнини,

        глас таен как тихо звъни:

                        Помни!

 

        Спомни си, когато съдбата жестока

        навеки един ни от друг раздели,

        и дълго, в изгнание, мъка дълбока

        разкъсва сърцето, което боли, —

спомни мойта скръбна любов, мойто сетно прости!

Що значат раздяла и време, когато любов в нас пламти?

Додето в гърди ми сърцето звъни,

то ще ти казва през всичките дни:

                        Помни!

 

        Спомни си, когато под хладната пръст

        в сън вечен сърцето ще спи разломено;

        Спомни си, когато съгледаш смутена

        моя гроб, скрит в треви и цветя околвръст.

Не ще те аз повече видя; но мойта безсмъртна

душа пак ще бъде при тебе, незрима, безплътна.

        Чуй, как из далечни страни

        глас таен сред мрака звъни;

                        Помни!
(Превод от френски Гео Милев, 1922)

Неизвестността е най-непоносимото от всички мъчения.

И най-хубавата девойка не може да даде повече от това, което има; и най-преданият приятел не може да премълчи повече от това, което не знае.

Нито едно чувство не се ражда така бързо, както антипатията.

Какво общо имаме с названията, формите или догмите на вярата? Всичко, което служи на доброто, е свещено за нас. Как смеем дори да се докосваме до Бога?

Чашата ми може и да не е голяма, но пия от моята си чаша.

Ако вярваш в злото, означава че си го извършвал.

Всички неприятни неща, които най-злият враг може да ви каже в очите, са нищо в сравнение с тези, които най-добрите ви приятели говорят зад гърба ви.

 Жената обича да й хвърлят прах в очите и колкото повече хвърлят, толкова по-силно тя отваря очите си, за да попадне в тях възможно най-много.

Ако жената иска да откаже, казва „не“. Ако се впуска в обяснения, значи иска да я убедите.

Може двадесет години да се колебаеш, преди да направиш някоя стъпка, но когато я направиш, вече не можеш да отстъпиш назад.

На този свят има момичета, на които добрият им нрав и чисто сърце не им позволява да имат по двама любовника наведнъж.

Във всеки забележителен стих на истинския поет се съдържа два-три пъти повече, отколкото е казано – останалото трябва да си го допълни самият читател.

Картина (заглавна): Portrait of Alfred de Musset by Charles Landelle, 1854 - commons.wikimedia.org
Изображения: Onlipix, Pia Gallo Gallery | Fine Old Master and Modern Prints and Drawings