Започнеш ли да обясняваш, значи нещо се е объркало ~ Амос ОЗ

„Хората се стремят да запленят и очароват останалите, за да запълнят някаква празнина в себе си.“

Амос Оз е израелски писател и журналист, професор по литература в университета Бен-Гурион в Беер Шева и съосновател на пацифисткото движение „Мир сега“.

Той е един от най-популярните еврейски писатели, наричан е еврейския Толстой, пише на иврит, автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. Носител е на многобройни награди и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература.

Вярвам на всяка твоя дума, вярвам до тогава, докато не ми обясниш, че си се пошегувал.

Това е проблемът с обясненията - започнеш ли да обясняваш, значи нещо се е объркало.

Колко малко е дадено на човек да знае за друг човек. Даже ако той внимателно слуша. Даже ако нищо не забравя.

В крайна сметка у всички нас има едни и същи тайни.

Дали абсолютната истина съществува, е въпрос, на който ще отговорят философите. Но и най-големият идиот познава лъжата.

Има само едно нещо, което е по-лошо от насилието. Това е покорството пред насилието.

Между две точки има само една права линия, но тя винаги е пълна с препятствия.

Казват, че на езика урду има такава дума: ако я напишеш от дясно наляво, се получава "безумна любов", ако е от ляво надясно "смъртоносна омраза". Същите гласни, както и същите съгласни, разликата е в това, как се чете от края или от началото.

Котката никога не се сприятелява с този, който не е способен да я заобича. Котките никога не грешат за хората.

Повечето хора не са моногамни по природа, а социално-икономическите предпоставки за традиционното семейство са се изчерпали в много части по света.

Ако си откраднал своята мъдрост от една-единствена книга, то ти си презрян плагиат, литературен крадец. Но ако откраднеш от десетина книги, ти се наричаш изследовател, ако е от тридесет - четиридесет книги, то ти си водещ изследовател.

Култура означава да си спомняме онова, което се опитваме да забравим. Битката в световен мащаб днес е между културата и промиването на мозъците.

Едно от най-сексуално привлекателните за повечето жени качества при мъжете е умението да слушат.

Шумоленето на крилете на вдъхновението може да се чуе само там, където лицето е покрито понеже: вдъхновението се ражда от усърдие и точност.

Но какво е ад? Какво е рай? Нали всичко е само вътре в нас. В нашият дом. И адът и раят могат да се намерят във всяка стая. Зад всяка врата. Под всяко семейно одеяло. Ето така: мъничко гняв - човек за човека е ад. Малко милост, малко щедрост - и човек за човека е рай.

Конфликтът започва и завършва в сърцата и умовете на хората, а не по върховете на хълмовете.

Срамът и гордостта в действителност са по-силни от описваните в романите чувства.

Ако не са ти останали повече сълзи, за да плачеш, тогава не плачи. Смей се.

Чувството за хумор е чудесно лекарство. Не съм срещал фанатик с чувство за хумор, нито пък съм виждал човек с чувство за хумор да стане фанатик, освен ако по някаква причина го е загубил. Фанатиците по правило са саркастични, някои от тях имат остър език, но не и чувство за хумор. Хуморът задължително включва способността да се смееш на себе си. Хуморът предполага релативизъм, способност да се погледнеш отстрани и да се видиш такъв, какъвто те виждат другите, възможност да проумееш, че колкото и да си прав и безгрешен, животът има и една смешна страна. Ако можех да компресирам чувството за хумор в малки капсули и да накарам цялото население на Земята да изпие по едно...

"Всички вие сте личности!", и тълпата отвръща с викове: "Всички сме личности!", само един измърморва плахо: "Аз не съм!", и останалите се нахвърлят върху него. Всъщност, като казах, че конформизмът и стремежът към единение са по-леки, макар и широко разпространени проявления на фанатизма, следва да добавя, че сред тях се нарежда и култът към личността и идеализирането на политическите или религиозните водачи.

Човек се занимава със своите дела, само ако има свое дело и само ако самият той е личност. Ако това го няма, пустотата на собственият живот го кара с целият си плам да се занимава с другите хора.

В болшинството си хората не живеят за нищо. Те живеят. И точка.

Хората се стремят да запленят и очароват останалите, за да запълнят някаква празнина в себе си.

Действията на хората, всички действия на всички хора - независимо дали са продиктувани от страст или амбиция, от неискреност или съблазън, от алчност или хитруване, от злоба или недоимък, от надпревара, ласкателство или благородство, от желание да впечатлят, да привлекат вниманието, да останат в паметта на семейството, приятелите, родината или цялото човечество, незначителните и грандиозните действия, предварително заплануваните или спонтанните, правилните или погрешните - почти всички почти винаги те отвеждат точно там, където не си имал и най-малко намерение да стигнеш...

Преди около 3000 години ние, евреите сме измислили вината, след което тя е била популяризирана  от християните по целия свят. Аз като един евреин се чувствам виновен за това.

Дълбоко в себе си  вярвам, че въображението може да служи като частичен имунитет срещу фанатизма. Иска ми се да кажа, че отговорът е в литературата, че тя съдържа в себе си противоотровата срещу фанатизма, тъй като тя развива въображението. За съжаление множество стихотворения, романи и пиеси са били използвани, за да възпламеняват омраза и чувство за национално (аз бих добавил и религиозно) превъзходство. Но има произведения, които помагат. Например Шекспир. В неговите пиеси всяка проява на екстремизъм, всяка безкомпромисност, всяка форма на кръстоносен поход завършва като трагедия или комедия.

Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв.

Животът е твърде кратък, за да го прахосваме в обиди!

Препоръчвам изкуството на бавното четене.

Човекът - колкото и да е силен и талантлив - може да бъде унищожен, но книгата все ще остане някъде – било сред лавиците на Конгресната библиотека или в някое затънтено селско читалище.

Снимки: en.wikipedia.org, haaretz.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност