Много преди да дойде 25 декември, всеки е съсипан и на никого не му е до веселба ~ Клайв Стейпълс ЛУИС

Споделените мисли на прочутия ирландски творец, професор по литература, критик, философ, християнски мислител и автор на „Космическа трилогия”, „Хрониките на Нарния”, „Писма на Душевадеца” и много други.

Какво означава за мен Рождество

Три неща минават под името на Рождество. Едното е религиозният празник. Той е важен и задължителен за християните, но тъй като не интересува никого другиго, аз, разбира се, няма да кажа нищо повече за него тук. Второто (то има своите комплексни исторически връзки с първото, но не се налага да навлизаме в тях) е така популярният почивен ден – подходящ повод за увеселение и гостоприемство. Ако ми беше работа да имам „мнение” по този въпрос, бих казал, че горещо одобрявам веселбите. Това обаче, което одобрявам още по-горещо, е всеки да гледа собствената си работа. Не намирам никаква причина да си предлагам услугите, вземайки отношение върху това как други да харчат собствените си средства в собственото си свободно време, сред собствените си приятели. Най-вероятно те биха пожелали моя съвет по тези въпроси точно толкова малко, колкото и аз техния. Третото нещо обаче, наречено „Рождество”, е за съжаление работа на всеки от нас. Имам предвид, разбира се, търговския рекет. Взаимната размяна на подаръци е била твърде малка компонента в стария английски начин на празнуване. В Дингли Дел г-н Пикуик носи риба треска[1]; преобразеният Скрудж поръчва пуйка за чиновника си[2]; влюбените изпращат любовни подаръци; на децата раздават играчки и плодове. Обаче идеята, че не само всички приятели, но и всички въобще познати трябва да си раздават един на друг подаръци или поне да си разпращат взаимно картички, е твърде модерна и ни бе натрапена от собствениците на магазини. Нито едно от тези обстоятелства не е само по себе си причина да бъде осъдено. Осъждам обаче самата идея поради следните причини.

1. Най-общо погледнато, тя причинява повече болка, отколкото удоволствие. На Рождество ви се налага просто да оставате със семейства, които сериозно се опитват да го „опазват” (в неговия трети, търговски аспект), за да разберат, че това е нощен кошмар. Много преди да дойде 25 декември, всеки е съсипан: физически, от седмиците на всекидневна битка в препълнените магазини, и умствено – от усилието си да помни всички, на които е длъжен да изпраща подаръци, както и подходящия за всеки от тях подарък. И изобщо на никого не му е до веселба. Още по-малко пък (ако въобще му се прииска нещо подобно) – до участие в каквито и да било религиозни действия. Хората изглеждат така, все едно от дълго време в домовете им е върлувала болест.

2. Голямата част от всичко това не се извършва доброволно. Модерното правило е, че всеки може да те принуди да му направиш подарък, сам изпращайки ти с нищо непровокиран такъв. Това е почти като шантаж. Кой не е чувал онзи стон на отчаяние и на истинско възмущение, когато в последния момент – точно когато си се надявал, че с тази досада се е приключило за тази година – подарък от г-н Бизи[3] (когото е много трудно да си спомниш) цопва нежелан в пощенската кутия и някой трябва да се завърне обратно в ужасните магазини?

3. В качеството на подаръци биват избирани неща, които никой смъртен никога не би си купил сам – безвкусни безполезни дрънкулки и „украшения”, които никой не е бил преди това толкова глупав, че да харесва. Нима наистина не съществува по-добър начин за употреба на материалите и на човешките умения и време, че да ги прахосваме за целия този боклук?

4. Досадата. Защото след всичко това – в течение на целия този рекет – на нас все пак ни остава нашето обичайно и необходимо пазаруване, а рекетът е утроил усилията ни в този смисъл.

Казват ни, че целият този тъмен бизнес трябва да продължава, защото това било добре за търговията. В действителност това представлява само един годишен симптом на онова лунатично състояние, в което се намира нашата страна – а всъщност и целият свят – в което всеки живее, увещавайки всички останали да си купуват някакви неща. Не знам какъв е изходът от това. Може ли обаче действително да бъде мое задължение всяка зима да купувам и да получавам маса боклуци – само и само за да подпомагам собствениците на магазини? В най-лошия случай скоро ще започна да раздавам парите си ей така – за нищо – средства, които ще разписвам като благотворителност. Пари за нищо? Че защо пък не? По-добре за нищо, отколкото за безобразия.

[1] Чарлз Дикенс, Посмъртните записки на клуба Пикуик (The Posthumous Papersofthe Pickwick Club), гл. 28. Б. пр.
[2] Чарлз Дикенс, Коледна песен (A Christmas Carol), „Строфа пета – Краят”. Б. пр.
[3] Игра на думи. От busy – деен, зает, затрупан с работа, но и натрапчив, досадлив, нахален. Б. пр.

Oт сп. Християнство и култура
Превод от английски: Борис Маринов

Снимка: fredsullivan.com, LIFE 

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK