„Поемайки по хлъзгав път, жената винаги започва със шампанско…”

Портрет на А.П. Чехов, дело на Валентин Александрович Серов, 1992

Не вярвайте на шампанското… Той искри, като елмаз, прозрачно, като горски ручей, сладко, като нектар. Цени се по-скъпо от труда на работника, песента на поета, ласката на любимата, но… по-далеч от него! Шампанското – то е бляскава кокетка, разбъркала своята прелест с лъжите и наглостта на Гомор, то е позлатен ковчег, пълен с костите на мъртви и всякакви нечистотии. Човек пие от него само в часове на скръб, печал и оптическа измама.

Той пие от него, когато е богат, преситен, тоест, когато му е така трудно да прогледне към светлината, както на камила да мине през иглени уши.

То е виното на крадливите касиери, алфонсовци, безумните необуздани люде… Където има пиянски разгул, възпламеняване на ближния, тържество на гешефта, там преди всичко търсете шампанското. За него плащат не с пари от труд, а с пари луди, излишни, често чужди…

Поемайки по хлъзгав път, жената винаги започва със шампанско, защото то й шепти, като змията, съблазнила Ева!

Пият го, когато се женят, когато заради две-три илюзии, приемат да ги оковат с тежките вериги за цял живот.

Пият го на юбилеи, разреждайки го с ласкателства и воднисти речи, за здравето на юбиляра, който обикновено вече е с един крак в гроба.

Когато умрете, шампанско ще пият вашите родственици от радост, че сте им оставили наследство.

Пият го при посрещане на Новата година – с чаши в ръце крещят „ура!”, с пълна увереност, че точно за 12 месеца тая година ще им увисне на врата и ще им се изкиха на главата.

Накратко – където радостта е по поръчка, където има купен възторг, ласкателства, словоблудство, преяждане, тунеядство и свинщини, там винаги ще намерите вдовицата Клико (Veuve Clicquot).

Не, по-далеч от шампанското!

Източник: izbrannoe.com
Снимка: skolkolet.com