114 години от рождението на големия писател и драматург Георги Караславов (1904 ~ 1980), който подари на своите малки читатели истории за обич, доброта и героизъм, и чиито пълнокръвни романи „Татул” и „Снаха” са толкова актуални и днес.
(Илия Петров, Портрет на Георги Караславов, 1959 г., въглен)
МАЙКИ
В пустинята се срещнаха една камила с малкото си камилче и една камилска птица с малкото си птиче. Изгледаха се любопитно, спряха се една срещу друга и се поздравиха.
– Ти накъде? – попита камилата.
– Накъдето ми видят очите – отвърна камилската птица. – Ами ти?
– Аз ли? Търсих детето си. Избягало в оазиса, щях да си умра от страх, докато го намеря. То добре, че не е избягало много надалече… А то инак… такова красиво същество не се е раждало втори път…
– Ох, не знам дали е по-красиво от моята рожба. Толкова кръстосвам аз пустинята, а по-красива още не съм видяла…
– Та от моето дете по-красиво ли е? – изгледа я зачудена камилата.
– Че по-красиво е, сестро, не виждаш ли? – изгледа я зачудена камилската птица.
– Е, такова самохвалство не бях виждала! – вдигна глава камилата и погледна строго.
– Аз пък и не съм сънувала, че може да има такава пристрастна майка като тебе!
– Слушай ма – сопна се камилата – че я си погледни рошавото дете на какво прилича то?
– Такава мека перушина и такава красива снага мъчно може да се срещне другаде - отвърна камилската птица и погледна презрително камилчето: – Ами я си виж и ти рожбата: стои като на мотовили, нито краката му крака, нито главата му глава. И сетне… виж каква отвратителна гърбица има.
Тогава камилата я изгледа като трясната от почуда и посочи детето си:
– Сега разбрах колко си кривиш душата: че може ли да се намери в цялата пустиня по-красиво сложена гърбица от гърбицата на моето красиво дете, а?
Публикувано във в. „Барабанче”, бр.48, 1938-1939 г.
* Илия ПЕТРОВ, Портрет на Георги Караславов, Галерия Кавалет